Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка година подготвям прозорците за зимата както дограмджията ми каза и не влиза и капчица студ през тях!
  • Новини

Всяка година подготвям прозорците за зимата както дограмджията ми каза и не влиза и капчица студ през тях!

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
alkjkalfhoi.png

До един момент преди началото на всяка зима, колкото и мега да се очаква да е, изпадах в паника за прозорците си. Все от някъде влизаше студено, ставаше течение, всяка сутрин се събуждах с хрема. В един момент обаче нацелих какво трябва да направя, за да нямам тези проблеми. Сега ще го споделя с вас.

Първото, което трябва да проверите, не само на прозорците, но и на вратите са уплътненията

В зависимост каква дограма имате, те трябва да са или гумени, или от по-старите с една мека лента, която се сплесква и уплътнява. Едните ми прозорци все още са стари и за тях купувам уплътнения от магазина по един лев. Само трябва да си внимателен, когато ги лепиш и всичко е точно. Същото важи и за вратите.

Уплътнението се сменя веднъж на 3 до 5 години, в зависимост как го напича слънцето.

Другото, което трябва да проверите е режима на затваряне на прозорците – колко е стегнат, или не. Понякога се налага да се регулира, което става много лесно, но може да потърсите и майстор.

Новите дограми имат три режима – неутрален, летен и зимен

Всеки производител ги настройва по различен начин, когато ви ги постави. Но като цяло всеки прозорец, който е с двоен стъклопакет си има своите специфики. Този сезонен режим на кратко е създаден да взаимодейства с налягането между външната част на рамката на прозореца и уплътнението. През лятото искаме да има циркулация на въздуха. Зимата обаче не искаме. За да разберете дали прозореца ви има такива режими, вижте за болтове отстрани на крилото.

Ако има дупка с овална или шестоъгълна форма, това е за настройката. Когато болтът е завъртян надясно или наляво на 90 градуса е различен режим. Съответно по средата е неутралния режим. Завърта се всеки от болтовете, за да проработи. След като го смените, проверете какво се е променило с лист хартия. Притискате го с прозореца и затваряте. Ако излиза по-лесно, сте в летен режим, ако излиза по-трудно сте в зимен режим, а ако е нещо по средата – това е неутралният режим.

При всички положения е много важно преди да дойде студът, да измиете прозорците и да смажете механизма им. Не след това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От днес свалиха цените на много стоки с до 50% в тези магазини в Турция (СПИСЪК)
Next: Мира Иванова аут от сутрешния блок на Нова, причината е много неприятна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.