Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка есен разпръсквам сода за хляб в градината: И аз не вярвах, но това е най-добрия съвет, който са ми давали
  • Новини

Всяка есен разпръсквам сода за хляб в градината: И аз не вярвах, но това е най-добрия съвет, който са ми давали

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
sdgsdgksfdhjdfghfg.png

одата за хляб е моят незаменим есенен помощник в градината. Всички знаем, че тя не е вредна (все пак става дума за сода за хляб, т.е. за хранителни цели).

Леля ми, която цял живот гледаше градинката си като писано яйце, ми каза за това средство, а тя е веща по тези въпроси. Аз пък в началото никак не можех да повярвам, че обикновената сода може да бъде толкова полезна.

Да, вярно, през лятото пръскам краставиците със соден разтвор, така че да станат хрупкави, но сега не става въпрос за това.

Искам да ви кажа защо всяка есен разпръсквам сода в градината си .

Винаги съм имала кисела почва. Използвам доломитово брашно за отнемане на киселинността, но само то просто не може да се справи с тази задача.

Да, киселинността намалява значително, но заедно със содата работи много по-ефективно.

През пролетта, като цяло, поръсвам сода във всяка дупка при пресаждане на разсад.

Содата не вреди на почвата, помага за неутрализиране на нивото на киселинност, като цяло – ползата от нея е солидна.

При картофения разсад, освен за регулиране на киселинността , содата ми помага да се преборя с телените червеи.

Да, ако не знаете, те бягат от содата като дявол от тамян, така че ако искате картофите да станат здрави, а червеите да не оставя ужасни следи по тях, достатъчно е да поръсите картофеното поле със сода през есента.

поле със сода

Няма определена норма и определени стандарти за количеството – лично аз просто поръсвам всичко на око, колкото почвата да се покрие с тънък слой.

Но, разбира се, необходима е мярка във всичко – при мен изглежда нещо като показаното на снимката по-горе. Разпръсквам тънък слой сода върху картофеното поле и нормализирам киселинността, а и се отървам от телените червеи.

сода за градината

Содата е в състояние да се бори и с други вредители – например листни въшки.

Преди редовно пръсках дърветата, засегнати от листни въшки, със слаб разтвор на сода и това определено помогна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е в траур! Стана ясно кои са загиналите волейболисти
Next: Фирми за бързи кредити си намериха майстора, връщат стотици левове заради…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.