Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка жена трябва да отправи ТАЗИ молитва към Богородица през май, за да предпази семейството от зло
  • Новини

Всяка жена трябва да отправи ТАЗИ молитва към Богородица през май, за да предпази семейството от зло

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
semzlzooaoa.jpg

Коя ежедневна молитва към Божията майка ще ви помогне да се справите с безпокойството? Май се смята за месец на Пресвета Богородица. Разбира се, можете да призовавате Божията майка през цялата година. Но през май жените могат да се обърнат към Богородица за помощ при отглеждането на културите. За да няма глад, за да не се разболее семейството, за да бъде къщата под надеждната закрила на Света Богородица.

МОЛИТВА КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА ЗА ВСЕКИ ДЕН

Дева Мария може да стане духовна майка на всеки, който търси себе си. Ако човек не знае какво да прави в живота, можете да се обърне към Богородица с молитва. Божията майка е най-мъдрата светица, тя определено трябва да помага на искрените в поривите си и да се обръщате към нея от чисто сърце.

Дори и преди това човек да не е знаел нищо за Божията майка, не е страшно. Важното е, че е осъзнал необходимостта да потърси помощ от свещеник. Например, свещеникът ще ви каже кои молитви трябва да се четат и коя икона да се приближите в храма. Една от най-силните икони е „Неувяхващият цвят“.

Може би сте забелязали, че през пролетта и лятото в църквите се появява много зеленина. Вярващите носят цветя и украсяват с тях домовете на Бог. Това ще се превърне в своеобразна проява на любов към Всемогъщия и всички светии. Ако планирате посещение на храма, не забравяйте да вземете букет. Не непременно скъп, можете да представите скромен букет от лалета.

И така, каква е важността и силата на иконата „Неувяхващ цвят“? Пречиста Богородица държи в ръцете си не само сина си, но и цвете от бяла лилия. То е символ на нейната чистота, искреност, издръжливост и женска сила. Поднасянето на цветя към тази икона ще бъде много ценен подарък за благочестивата Богородица.

Молитва пред иконата „Неувяхващ цвят“

Вярващите могат да прочетат такава молитва пред тази красива икона: „Пресвета Богородице, надежда на християните и убежище на грешниците. Защити всички, които прибягват до Теб в нещастие, чуй нашите молитви. Владичице и Майко на нашия Бог, не презирай онези, които се нуждаят от Твоята помощ, просвети ни и ни научи. Не се отдалечавай от нас, Твоите слуги. Бъди наша Майка и Покровителка, поверяваме се на Твоята милостива Закрила. Води ни към спокоен, тих и ведър живот.“

„Майко Мария, наша добра и мъдра Застъпнице, пази ни от видими и невидими врагове. Смекчи сърцата на злите хора, които се надигат срещу нас. О, Света Богородице! Изпрати помощ на нас, които сме слаби. Просвети духовните ни очи, за да видим пътищата на Божията правда. Укрепи слабата ни воля в изпълнение на заповедите, за да се отървем от всички нещастия и беди. И ние ще бъдем избавени от Твоето прекрасно застъпничество“.

Амин!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина за пенсиите. Какво ще стане на 1 юли
Next: Смърт на гъбичките с един удар – домашен мехлем решава проблема завинаги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.