Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка сутрин бременната жена вижда съпруга си през прозореца, как отива на работа, но не я целува нея на раздяла, а
  • Новини

Всяка сутрин бременната жена вижда съпруга си през прозореца, как отива на работа, но не я целува нея на раздяла, а

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
basastasr.png

Всеки ден, 37-годишната Катрин Меги вижда съпруга си Джон през прозореца като тръгва на работа. Но не е щастлива заради това, но тъжна и бясна.

Тъй като не я целува нея на раздялата, но докато излиза от къщата си, целува съседката и бившата най-добра приятелка на Катрин, която живее точно срещу нея.

За историята да бъде още по-драматична, съседката е бременна от съпруга ѝ и двойката очаква първото си дете.

През цялото време, въпреки че Катрин била най-добрата ѝ приятелка и съседка Лин.

Не изпускай тези оферти:

-Винаги се смятах за много щастлив човек, който имаше и двамата в живота си, разказала Катрин.

Тази жена не подозира за проблемите в брака си до една вечер през февруари 2014 г., когато съпругът се върнал от работа.

Прибра се и изглеждаше много разтревожен. Помислих си, че е болен или че нещо друго не е наред. Когато го попитах какво се случва, ми каза, че чувствата му са се променили и че иска да се изнесе от вкъщи. Казах му да ми обясни защо, но нищо не ми каза, разказва Катрин, която няколко дни по-късно разбрала, че е бременна с трето дете.

Бях под ужасен стрес, тъй като Джон не идваше у дома. Веднага почувствах болка в корема, знаех, че бременността е в опасност и ще загубя детето. Лин същевременно беше прекрасна. Идваше всяка вечер при мен и не можех да повярвам как се отнасяше Джон към мен, разказала 37-годишната жена. Но след няколко седмици най-добрата ѝ приятелка започнала да я избягва.

По-късно от други съседи чула, че Лин има семейни проблеми, докато един ден не видяла колата на съпруга си преди нейната къща.

Не ми каза къде живее, но предположих, че е при някои приятели. Но когато видях, че колата с часове стои пред дома си, не можех да спра да плача. Обадих се на Джон и търсех да ми каже какво се случва. Каза, че са само приятели. Въпреки това, няколко седмици по-късно, една приятелка ми каза, че Джон завел Лин на лятна почивка в Блекпул, разказала злополучния жена.

Джон и Лин вече живеят заедно и очакват първото си дете, а Катрин казва, че той всъщност й липсва. И докато Катрин се лекува съкрушена, нейният съпруг Джон казва, че са се разделили, защото тя е алкохоличка и депресираща, поради това вече не може да живее с нея, но тя отрича.

Continue Reading

Previous: Тя намери цели късове злато на пътя, но късметът й не трая дълго! Ето какво нещастие я сполетя, заради златото!
Next: Мъж ми реши, че съм се побъркала: пъхнах лука във фризера! Нищо подобно, като разбра защо, и той започна да го прави

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.