Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Второ за деня! Още по-мощно мега-земетресение от 7.5 по рихтер, има жертви
  • Новини

Второ за деня! Още по-мощно мега-земетресение от 7.5 по рихтер, има жертви

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
cunamsmnasmnasi.jpg

Земетресение с магнитуд 7,5 удари крайбрежието на западно Мексико. Това са съобщили в понеделник от Геоложката служба на САЩ, цитирани от „Ройтерс“.

Трусът е ударил близо до границата на щатите Колима и Мичоакан и е бил на дълбочина 10 км.

Системата за предупреждение за цунами на САЩ съобщи, че има риск от цунами близо до бреговете на Мичоакан.

Най-малко един човек е загинал в Мексико в резултат на вчерашното земетресение с магнитуд 7,6, съобщи NBC News.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът е починал в пристанищния град Мансанило в щата Колима.

Един човек е бил ранен от падащо стъкло в болницa.

Властите също съобщиха за щети на няколко болници в западния щат Мичоакан близо до епицентъра, който беше в слабо населена част на Мексико.

Кметът на Мексико Сити Клаудия Шейнбаум написа в „Туитър“, че няма съобщения за щети в столицата. Електричеството беше спряно в части от града, включително светофариte, което блокира трафикa.

След учение и за годишнина от тежки земетресения в страната

Припомняме, че трусът удари близо до границата на щатите Колима и Мичоакан и е бил на дълбочина 10 км.

Системата за предупреждение за цунами на САЩ съобщи, че има риск от цунами близо до бреговете на Мичоакан.

Алармите за новото земетресение дойдоха по-малко от час, след като е било проведено учение за действието при подобни бедствия в цялата страна, отбелязваща на тази дата мощните земетресения, ударили на една и съща дата през 1985 г. и 2017 г.

През 1985 година силен трус с магнитуд 8,1, разтърсил мексиканската столица, взе 10 000 жертви.
Силно земетресение удари Мексико

Едно от последните по-силни земетресения в страната бе регистрирано също през септември, но миналата година. То също бе с магнитуд от 7 по Рихтер.

Още земетресения от света:

Земетресение с магнитуд от 6,8 разтърси Тайван, след като вчера островът бе разлюлян от трус с магнитуд 6,4, предаде ДПА, като се позова на тайванската Централна метеорологична служба.

Днешното земетресение е станало в 14:44 ч. местно време (6:44 ч. по Гринуич), като епицентърът е бил на около 42,7 километра северно от сградата на областната управа на окръг Тайтунг в Източен Тайван.

След вчерашното земетресение бяха усетени десетки вторични трусове, които продължиха през цялата нощ. Сред тях имаше и две земетресения с магнитуд 5,6 и 5,9, чиито епицентрове също бяха в Източен Тайван.

Вчера местните медии съобщиха за разрушени стари тухлени къщи и засегнат мост. Асансьорите в някои високи сгради са спрели, а железопътните линии временно са преустановили работа.

Въпреки това няма данни за сериозно ранени или тежки щети.

Централната метеорологична служба каза, че е възможно вторичните трусове да продължат през следващите два месеца, а Япония предупреди, че има опасност от цунами.
Източник: БТА

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Гърбов: Омерзен съм от избори! Политиците са по-големи актьори и от нас актьорите
Next: Какво се случва в момента, сирени пронизаха София! Щракват белезници, ето кого удариха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.