Възможно ли е да се реализира в България идеята за универсален базов доход, с който част от гражданите да живеят без да работят, и какви биха били ефектите от това – на тези въпроси отговаря анализ на главния икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев, оповестен от синдикалната организация, пише Нюз.бг
Безусловният базов доход (ББД), наричан още универсален базов доход (Universal basic income – UBI), е държавна публична програма за ежемесечно плащане за всички граждани без да трябва те да работят, което да покрива основните им разходи за живот, вместо заплата или обезщетение за безработица.
Целта е осигуряване на базов доход за част гражданите извън пазара на труда или за повечето от тях за в бъдеще, предвид развитието на заместващи човека на технологии. Например в земеделието през 2010 г. у нас са работели 1,3 милиона души, а до 2020 г. броят им е намалял с 81% до 233 хиляди човека.
Нуждата от осигуряване на препитание на хората, които не могат да си намерят работа, е продиктувана от грижата за човека и запазване на устойчивото общество и обществения ред, чрез „четирите Б“ – борба срещу безработицата, бедността и бунтовете. Идеята за безусловен базов доход е от началото на ХХ век, но в последните години отново става актуална предвид бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект. Опити за реализацията й правят няколко европейски държави.
През 2016 г. в Швейцария се провежда референдум за въвеждане на универсален базов доход от 2 500 швейцарски франка на месец, но предложението е отхвърлено като 77% гражданите са гласували против. В периода 2017-2018 г. във Финландия са предоставяни по 560 месечно вместо обезщетение за безработица. През 2019 г. в Германия е предложена система за универсален базов доход от 1 200 евро на месец, при която да работят четирима от петима души, получаващи базовия доход.
През 2020 г. гражданско движение в Австрия организира петицията „Въвеждане на безусловни основни доходи в целия ЕС“. В нея се предлага безусловен базов доход с нетният размер от 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход, докато в страните, където доходите са ниски, да се прилага друг алтернативен показател. През същата година Испания подпомага с до 1015 евро 850 000 семейства или общо 2.3 млн. души, които преди това са живели с под 230 евро на месец. Предвид голямата бюрокрация обаче опитът за въвеждане на подпомагането като универсален принцип се оказва неуспешен.
През 2021 г. автономната област Каталуния в Испания обявява, че ще въведе двугодишна пилотна програма за универсален доход от края на 2022 г., която да обхване 5000 каталунски граждани, независимо от доходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.
Опитите за въвеждане на ББД са за кратки периоди от време и малки групи от хора, като за момента не се знае какви биха били дългосрочните ефекти, включително върху психичното здраве на хората. Няма публични данни за измерените ефекти и ползи за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще дойдат парите и дали държавите могат да си позволят финансово подобна програма.
В анализа се засяга темата за възможностите за осигуряване на безусловни доходи за безработните в у нас. Работещите българи към момента са около 3 млн., в активна възраст са 3,7 млн. души, студентите с българско гражданство са около 200 хиляди, а около 100 хил. са работещите пенсионери. Според изчисленията на КТ „Подкрепа“ около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор. Безработните или работещите без договор или самоосигуряване представляват около 16% от хората в активна възраст. Дори половината от тях да работят нелегално, без работа са поне 8% от общо лицата в активна възраст – 300 000 души. Според официалната статистика безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%, заради методиката за отчитането им.
Ако 600 000 души бъдат включени в програма за базов доход от 1 000 лева на месец – малко над минималната работна заплата, за целта ще са нужни 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно – 3,5% от БВП или 9,6% допълнителни разходи по Консолидираната фискална програма (КФП). Анализът стига до извода, че към днешна дата тази сума е непостижима за възможностите на страната ни при днешното състояние на икономиката и държавния бюджет.
Ако се приеме, че базисният доход трябва да покрива основните разходи за живот, които се оценяват на 1 500 лв. на месец, сумата се увеличава с 50% и достига до около 10,8 милиарда лева годишно, което е абсолютно непостижимо в близко бъдеще, освен ако данъците не се вдигнат рязко – с поне 10-15%. Ако се приеме, че тежестта трябва да се поеме само от фирмите, тя трябва да се увеличи значително. „И това е само при условие, че програмата обхваща хората без работа. А какво ще е нужно, за да се приложи за всички граждани“, пита Атанас Кацарчев.
Главният икономист в КТ „Подкрепа“ стига до заключението, че универсалният базов доход може да се прилага първоначално единствено за най-засегнатите социални групи, и то при условие, че сумата гарантира само разходите за живот и не надвишава минималната работна заплата, а най-важното е да е обезпечена финансово, без да са необходими драстични съкращения в разходите на държавата.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: