Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастен мъж отмъсти за това, че отсякоха любимото му дърво
  • Новини

Възрастен мъж отмъсти за това, че отсякоха любимото му дърво

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
qwcwqvsvsvas.png

Дърветата са важни за околната среда и освен това са много важни за тези, които се грижат за тях – особено когато са застрашени. Има много случаи в историята, когато хората са се борили, за да защитят група дървета или дори отделно дърво.

Когато един възрастен мъж разбра, че град Редондо Бийч, Калифорния се кани да отсече 30-годишното му дърво, той беше меко казано бесен. Защо ще искат да отсекат такова здраво и красиво дърво?

Той започна да планира отмъщението си и по-късно написа отворено писмо до кмета на Редондо Бийч, разкривайки какво е намислил.

Тази история е прочетена и възхвалявана от хиляди – този човек със сигурност е дал урок на града!

Ето какво пише този старец на кмета:

Здравейте. Аз съм арборист. Това означава, че съм професионалист в отглеждането, поддържането и изучаването на дървета. Обичам дървета. Мисля, че те са едни от най-красивите, величествени и древни живи същества на нашата планета.

Днес съм тук, за да разкажа история за смърт, прераждане и отмъщение. Преди три години кметът на Редондо Бийч, Калифорния, уби 30-годишно дърво.

Корените му започнаха да проникват в тротоара пред дома ми. Градът забеляза и издаде смъртна присъда за дървото ми. Освен това ме накараха да платя щетите по тротоара и премахването на дървото.

Обичах Клайд. Започвам да остарявам и грижата за нещо, за което знаех, че ще живее доста след живота ми, беше нещо много специално. Грижех се много за него. Изсуших почвата му, дадох му патерица, на която да се подпира, когато беше младо момче, и го гледах как расте.

Точно когато Клайд растеше в силен, здрав индивид, разширяваше кореновата си система, отглеждаше корона и си проправяше собствен път в живота, кметът се зае да изкорени моето красиво дете.

Но Клайд ще бъде отмъстен…

Кметът Стив Аспел. Ти уби сина ми.

За това ще платите. Преди две години и седем месеца тайно засадих 45 калифорнийски секвои и 82 гигантски секвои в различни паркове, задни дворове и държавни имоти около вашия град.

Днес всяка от неговите коренови системи трябва да е с диаметър най-малко 30 фута и дълбоко вградена в почвата. Може би сте забелязали дърветата, които растат пред градския съвет, или новото, което е поникнало в задния ви двор. Тя е гигантска секвоя и нейният растеж ще започне да се ускорява бързо през следващите няколко месеца.

Ти уби Клайд, но аз го замених с над 100 живи гигантски дървета. И гигантът ще се разкрие. След няколко години те ще започнат да пробиват височини от 100 до 300 фута и ще живеят доста над 2500 години. Това е много повече време, отколкото имаме от раждането на Исус.

Премахването дори на един от тях, в този момент, ще струва доста над $1500… и аз ви ядосвам с тази сметка, точно както вие на мен преди 3 години.

Добро утро на вас. Нека вашият град бъде завладян от дървета. И нека Клайд почива в мир.

Харесайте и споделете тази публикация, ако ви е харесало творческото отмъщение на този арборист. Моля, оставете коментар във Facebook, за да ни кажете какво мислите.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земята се разтресе силно в Североизточна България
Next: Гала се ядоса, масова чистка в На кафе, двама панелисти аут

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.