Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена зададе 2 въпроса на днешните родители
  • Новини

Възрастна жена зададе 2 въпроса на днешните родители

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
vzurauruashut.jpg

Читателка на Plovdiv24.bg се свърза с редакцията ни във връзка с материала „Истерични служителки възмутиха майка в Пловдив“. Ето какво има да ни каже жената:

„Здравейте, казвам се Меди Чолакова и живея в един от блоковете при въпросната детска площадка. Не съм служителка, пенсионер по болест съм и си стоя у дома. Относно описания случай – вероятно майката има право, защото все пак площадката е за деца…

Но също така е вярно, че:

Времето бе супергорещо и хората държат прозорците на домовете си отворени. А малките – в различна детска възраст – търсят не само приятелчета, но и се стремят да се доказват пред тях, по един доста необичаен начин – с рев и неистови писъци, на което родителите явно са свикнали, защото не реагират.

Не изпускай тези оферти:

Така като се започне в 10.00 часа, чак докъм 18.30 всеки ден (включително във времето от 14.00 до 16.00) – всички ние, които сме неработещи, а и пенсионери също, ставаме потърпевши от шумната демонстрация на лидерство между децата.

Най- интересното е, че присъстващите на площадката родители въобще не се впечатляват от поведението на малките. Нещо повече – за зла участ на по- старото поколение, в 20.00 часа малките вече имат свои заместници – тийнейджърите на 15 -17 г., които на свой ред заемат мястото им, чоплят семки, говорят високо, обиждат се, псуват, пускат чалга и си правят дискотека на открито. Вечерта обикновено това продължава до след 00.00 часа…

На другия ден – пак същото… Някои анализатори вероятно биха стигнали и до изводи, изследвайки функцията на родителя в различните възрастови етапи на подрастващите деца, но аз спирам дотук и оставям изводите за Вас.

В заключение аз имам само два риторични въпроса:

1 Къде е отговорността на днешните родители?!

2 Имат ли някаква вина потърпевшите в квартала да търпят това?! Благодаря Ви!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА: Могъщо земетресение удари любимия курорт на богатите българи
Next: Спираме със смяната на стрелките на часовниците

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.