Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена застана пред мен на касата, която нямаше достатъчно пари да плати за покупката
  • Новини

Възрастна жена застана пред мен на касата, която нямаше достатъчно пари да плати за покупката

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
vassrastastasrasrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В тези трудни и мрачни времена е по-важно от всякога да правим добри дела. Никой не говори за спасяване на света и извършване на подвизи. Понякога е достатъчно да се огледате и да видите някой, чийто живот може да бъде променен от вашата доброта.

Днес ще ви разкажем история, която ни вдъхнови. Надяваме се, че ще ви накара да се почувствате по-топло в душата си.

ДОБРИ ДЕЛА

След работа изтичах до супермаркета да купя мляко и други дребни неща за вкъщи. Веднага събрах всичко необходимо и отидох на касата. Една възрастна жена беше застанала пред мен. Беше много спретнато облечена. Вижда се, че дрехите й са стари и износени, но чисти и поддържани. Сивата й коса е събрана на кок, устните й с дискретно червило. Виждаше се, че жената знае как да се грижи за себе си и да живее красиво, но сега има труден момент .

Пред нея бяха скромните й покупки: хляб, мляко, торба овесени ядки и малко шоколадче. Касиерката започна да маркира продуктите и обяви сумата. Жената бръкна в джоба си и извади монети. След като преброи, тя установи, че не й стига за всичко. Тя се почувства неудобно, извини се и поиска да остави шоколадчето.

Хората на опашката започнаха да се възмущават от забавянето. Баба вече беше наведена и неуморно се извиняваше.

Не можех просто да гледам това. Обадих се на касата и казах, че ще платя за бабата. Извадих голяма банкнота от портфейла си, подадох я на касиерката и й казах да даде рестото на бабичката. Тя беше напълно изненадана и започна да ми благодари. Жената си прибра покупките, взе рестото и се отдалечи, чакайки ме.

Тя се приближи до мен, когато платих за покупките и се канеше да тръгва. Погледна ме в очите и отново ми благодари, предложи да ми върне парите, каза, че ще ми даде цялата си пенсия. Усмихнах се и казах: „Не е нужно да връщаш нищо, бабо. Вземи тези пари и си купи каквото искаш. Така ще ми благодариш най-добре. ”

Тя се усмихна, благодари ми и отиде до изхода. Изглежда, че самата й походка беше станала по-уверена. Бях щастлива. Исках тази жена да почувства тази увереност и да може да си позволи нещо като преди.

Тази история за пореден път доказва, че добрите дела не изискват допълнителни усилия от наша страна. Достатъчно е да се огледате и да не подминавате, когато някой има нужда от подкрепа . Сега има много хора, които се нуждаят от помощ, но им е неудобно да поискат. Бъдете внимателни към другите, помагайте на тези, на които можете . Вашата доброта може да направи този живот по-добър!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През 1940 г. американец спира българска девойка и я снима: Вижте каква е нейната съдба
Next: Италианка и българка са с еднакви имена, рождени дати и биологична майка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.