Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена реши да продава дома си, а щом купувачите го видяха онемяха
  • Новини

Възрастна жена реши да продава дома си, а щом купувачите го видяха онемяха

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
bbasidasikasroasirasok.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В днешно време да намериш идеалния за теб и семейството ти дом може да се окаже доста сложна задача. Често пъти щом влезем в даден дом оставаме напълно безмълвни – понякога от потресаващо неприятната гледка, а друг път от красивия ремонт и обзавеждане.

 

Сега от jenata.blitz.bg ще ви предложим да надникнете в една необикновена къща, която преди време бе обявена за продан. Тя е собственост на 91-годишна бабка, която живее в Щатите.

На външен вид къщата й не е нищо особено. Но това е само на пръв поглед. Щом кандидат-купувачите надникнали зад стените й всичко останали супер изненадани от видяното и веднага започнали да се запарят за цената.

Трябва първо да отбележим, че това, което възрастната жена е направила е дело на човек, с безупречен вкус, много търпение и око за малките детайли.

Да започнем от коридора.  Стилен интериор – така може да се определи входното антре, което е в пастелни цветове.

Стилното обзавеждане от средата на 50-те години остава непокътнато за поколенията.

И в тази стая всичко е хармонично подредено и дори и най-малкият детайл е успешно съчетан.

Всяка стая е отделна вселена. Признайте си – не ви ли се иска да започвате сутрините си в такава кухня?

Кухненски ъгъл в розово. Тук можете да четете, да се занимавате с творчество, да говорите с приятели и какво ли още не. Старата жена е прекарвала много време тук!

Лилавото е бил любимият цвят на съпруга на 91-годишната дама. Именно затова и спалнята им е била в този цвят. Невероятна е, нали?

Другата спалня пък е в розово.

Това със сигурност е баня, в която искате да останете за по-дълго.

Тази стая може безопасно да се използва за заснемане на филма или просто за гледане на филм, отмора или купон с приятели. Да не говорим колко е хубаво, че си има собствен бар

И мокрото помещение изглежда като извадено от списание за образцов дом.

Градината също е прекрасна! Добре поддържаните растения допълват приятното впечатление на райската къща.

Е, сега разбрахте ли защо всеки мераклия за този дом е започнал да наддава веднага с надеждата да я купи? А вие бихте ли живели в страхотната къща на тази 91-годишна бабка? Споделете с нас в коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те открили изоставен склад, и когато видели това, което има вътре, не можели да повярват на очите си
Next: Фермер си ореше нивата, когато удари нещо, което се оказа бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.