Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София
  • Новини

Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gdfsgdfherher.png

Възрастна жена е превърнала междублоково пространство в свой дом. Това показват публикувани кадри в социалната мрежа.

Мястото е в столичния квартал „Люлин“. Жената спи на открито, на дунапренов дюшек, заобиколена от покъщнина и мебели, между няколко дървета. Жители на квартала недоумяват как се е стигнало до това положение. Те се чудят дали някоя институция ще поеме ангажимент за бездомната жена, пише GlasNews.bg

„Това е нашата България! Тази видимо възрастна жена е намерила подслон между дървета и храсти, срещу р-нт ТАБУЛЕ в „Люлин“ 4! Заобиколена от покъщнината си, съдове, мебели, продукти… Кажете ми защо един човек, който се е трудил години наред в държавата си, трябва да е там под дървото,“ написа Vanesa D.

Според коментиращи обаче, ситуацията е съвсем по-различна. Някои твърдят, че жената има апартамент, но тъй като страда от психично заболяване, е избрала сама този начин на живот. Дали все пак не е необходима помощ и подкрепа за жената, за да не живее на улицата?

 

Вижте и коментарите:

„Жената не е бездомна, но има шизофрения. За съжаление, няма как някой принудително да бъде приведен за лечение, без негово желание.“

„Има болници, ако не да я махнат от там. Много грозна гледка..“

„За съжаление, бездомниците почти винаги имат психични проблеми. Имах роднина с огромен апартамент на Симеон, 2 декара до Парадайса и ровеше в кофите.“

„Жената има два апартамента, но отказва да живее в тях. Сама е избрала да спи в градинката. Миналата седмица при нея бяха служители от общината, лекари и РПУ, но тя твърдо отказа да се прибере.“

„Историята въобще не е такава, жената имаше дом, но е навън защото не го стопанисва и е прибирала боклуците в него, хората около нея са я молили доста време да спре да събира боклука, но без резултат и това довежда до наличието на плъхове в апартамента, който и е осигурен от държавата. Така че, скъпи съкварталци не винаги трябва да съжаляваме такива хора, защото помощ са имали, благодарност за нея не!“

Continue Reading

Previous: Кметът на Варна Портних: Очаквам да ме арестуват
Next: Сензационен обрат с процеса срещу Лютви Местан

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.