Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълна от арести в Турция заради фаталното земетресение! Хващат ги наред
  • Новини

Вълна от арести в Турция заради фаталното земетресение! Хващат ги наред

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
vasbasboasgasldasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Загиналите във вълната от земетресения в Турция и Сирия вече са около 25 хиляди. Въпреки черната статистика, на шестия ден след случилото се все още откриват живи хора под разрухата.
В Турция имаше вълна и от арести.

12 души бяха арестувани заради некачествено строителство. Това стана след като хиляди сгради се срутиха. Един от задържаните е строителен предприемач от Газиантеп, а другите 11 са от окръга Шанлъурфа.

Заподозрени са в извършване на незаконни промени в конструкцията нс градите. Това включва разрушаване на носещи стени и колони. Това е довело до срутване на сгради в окръг Шанлъурфа.

В петък бе съобще, че е арестуван строителят на жилищен комплекс „Рьонесанс“ в Антакия, окръг Хатай.

Той се срути заради земетресението, въпреки че е построен едва преди 11 години. В сградата имаше 250 апартамента. Според законите, такава нова сграда трябва да е построена спрямо всички необходими стандарти, за да издържи на такова земетресние.

Австрийската армия преустанови спасителните операции в опустошената от земетресението Турция поради влошаваща се „ситуация със сигурността“, съобщава „Франс прес“.

Имаше сблъсъци между групи, обясни говорител, без да дава повече подробности.

Той посочи, че 82-мата войници от звената за помощ при бедствия на австрийските сили се намират в южната провинция Хатай „в базов лагер с други международни организации, в очакване на инструкции“.

Те пристигнаха в Хатай във вторник с 45 тона оборудване и успяха да спасят девет души из под развалините.
Вторични трусове продължават да разтърсват Турция

Вторични трусове продължават да разтърсват Турция

Десетки трусове бяха регистрирани тази сутрин в централните и източните части на страната

Предвиждало се е австрийските спасители да се върнат в родината си идния четвъртък, но това се преразглежда.

Междувременно Германската федерална служба за техническа помощ и хуманитарната организация ISAR също преустановиха спасителните операции в турската провинция Хатай поради опасения за сигурността. Те посочват, че ситуацията със сигурността се е влошила днес. Екипите им обаче засега остават в общ базов лагер в град Кирихан.

Трусът с магнитуд 7,8 по Рихтер отне живота на над 24 000 души в Турция и съседна Сирия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Див екшън в Пловдив! Адвокат извърши граждански арест в магазин в Пловдив: Хората гледаха
Next: Шофьорка от Стара Загора, намерила това на колата си, бие аларма за нова измама

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.