Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълци помагат на бременна жена да роди по време на буря. Иска да им благодари
  • Новини

Вълци помагат на бременна жена да роди по време на буря. Иска да им благодари

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
vuslasckasodask.png

Попаднала в снежен капан, американката Мери Краник родила здраво бебе с тегло 3,4 килограма. Тя била подпомогната при раждането от глутница вълци, които колкото и страннод а звучи и помогнали при раждането.

“Смятаха ме за член на глутницата си, спомня си 25-годишната секретарка от TALKEETINA в Аляска.”
“Ако не бяха те, бебето ми просто нямаше да оцелее. Вълците ни топлеха, близаха новоредното, едно от тях отхапа пъпната връв и бяха до нас докато помощта дойде”

Мери Краник била бременна в осмия месец, когато се прибрала към вкъщи в ужасна снежна буря. Колата й излиза от магистралата и засяда в снежна пряспа. Мери слязла от колата, надявайки се да бъде взета от минаваща кола. Но виелицата продължавала да се засилва. Отчаяната жена решила да тръгне пеша към града. Едва преодоляла около 800 метра, след което изведнъж започнали родилни болки.

Забелязала близко място, където имало по-малко сняг, тя едвам стигнала и от болка и страх загубила съзнание.

Не изпускай тези оферти:

„Събудих се след няколко минути спомя си Мери. – главата ми лежеше на огромен вълк, сигурно е бил водач на глутницата. Другите вълци ме заобиколиха в тесен кръг”

Една вълчица внимателно прегризала пъпната връв, а след това, заедно с другаря си, облизали детето. Останалите вълци се сгушили до Мери за да я стоплят.

Мери се опитала да вземе бебето на ръце, но не й стигнали силите. Същата вълчица, която прегризала пъпната връв, бутнала детето към нея с носа си. Бебето плачело, което означавало, че е живо. Мери му дала да сучи.

Приятели на Мери намерили изоставената кола и веднага започнали да я търсят. Виждайки глутница вълци на един хълм, те решили, че се е случило нещо ужасно. Започнали да стрелят. Вълците избягали, и тогава видели жената с новороденото, подпряна на дърво. Дивите животни останали наблизо, гледали отдалеч как хората пренасят подопечното си в колата.

„НЯМА ДА МЕ ЗАБРАВЯТ“, казва пред репортерите. Сигурна съм, че ще дойдат.”

Ако не бяха свидетелите, които открили Мери, заобиколена от вълци, никой нямало да повярва на тази история.

Лесовъди и ловци отказват да коментират този случай, защото никога не са виждали нещо подобно. Те разубеждавали жената да се срещне с “кръвожадни” спасители, но Мери Краник е решена да се срещне с тях един ден.

Понякога получаваме помощ от най-неочакваните места.

Споделете тази статия с вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Четирите знака на зодиака, които през 2023 г. ще бъдат покровителствани от Висшите сили
Next: Тези бебета били объркани в болницата. Невероятни истории на подменени деца

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.