Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебен лек с чесън и кисело мляко ви пази от простуди и грип, само ако го знаех от по-рано…
  • Новини

Вълшебен лек с чесън и кисело мляко ви пази от простуди и грип, само ако го знаех от по-рано…

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
dsgkldkgmfkhkfghgf.png

Няма как да не споделим следния изпитан натурален лек, който да ви спаси от отслабената ви имунна система през зимните месеци.

И ако вече ви е писнало да боледувате от настинки и грип тази зима и да се тъпчете с лекарства, чесънът отново идва на помощ.

Преди години ходехме на масажи при Капка Павлова, може би много хора в София са ходили при нея. Енергична и веща в масажите, тази жена знаеше много за китайската медицина и много народни лекове. Тя правеше чудеса за тялото, а след като споделих с нея, че доста боледуваме и изобщо не можем да се отървем от лекарствата, тя ми препоръча този лек. Какво имахме да губим, освен непомагащите лекарства? Лекът се приготвя лесно и най-важното е ефикасен. Онази зима повече не боледувахме, както и през зимите след нея. Да, никакви настинки, грип, възпалено гърло…

Вълшебен лек с чесън и кисело мляко

Просто всяка вечер преди вечеря приготвяйте по една купичка за всеки член от семейството, счуквайте по 3-4 скилидки чесън (в зависимост от големината им, ако са дребни, можете да слагате по пет-шест скилидки, като принципът, „колкото повече, толкова по-добре” в случая важи с пълна сила) във всяка купичка, добавяйте по няколко супени лъжици кисело мляко и разбърквайте добре.

Преди вечеря бързо изяждайте така приготвеното „лекарство”, след което можете да вечеряте.

Това е.

В началото чесънът доста „пари” и направо изгаря хранопровода. Но при положение, че ако ядете разядката всяка вечер преди вечеря, което предполага на гладен стомах, до настъпването на топлото време вие надали ще се разболеете повече тази зима, както и че постепенно ще свикнете с лютивината му, струва си да замените антибиотиците и останалите фармацевтични лекарства с този изпитан естествен лек.

При настъпването на топлото време ще трябва да направите пауза до следващата зима.

И едно последно, но не по важност, нещо: Яден по този начин, чесънът не води до неприятния мирис на тялото, от който толкова много хора се притесняват, но със сигурност спасява от настинки и грип като естесвено подсилва имунитета. А съдейки по съвета на 107 годишната Франсис Ашър, че една супена лъжица чесън на ден я предпазва от рак, и вземайки предвид възрастта на дамата, изборът да включите горния лек в арсенала си за добро здраве май вече е направен.

 

Този, последният метод е в процес на изпробване, така че след време ще споделя личните си впечатления. Междувременно, изпробвайте го и вие. После можем да обменим опит.

 

Източник: zdravivsekiden.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започнете да пиете чай от дафинов лист и след 1 седмица ще останете изненадани от резултата
Next: Шок с цените от сряда! Потребителите онемяха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.