Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебната българска билка на безсмъртието, която сваля кръвната захар и холестерола за нула време
  • Новини

Вълшебната българска билка на безсмъртието, която сваля кръвната захар и холестерола за нула време

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sdfgfdbgdfdhfhgfh.png

Захарният диабет тип 2 е ендокринно заболяване, причинено от инсулинов дефицит. Характеризира се с повишаване на количеството глюкоза в кръвта и други метаболитни нарушения.

 

Коварството на заболяването е, че преддиабетното състояние се развива бавно, понякога в продължение на 10 години, и очевидни признаци не се появяват дълго време. В същото време, според експертите, заболяването от тип 2 се превръща в епидемия в развитите страни. Добрата новина е, че то може да се контролира чрез регулиране на глюкозните нива. На първо място, това може да се случи с помощта на правилната диета и упражнения. В случая една билка също може да е от полза – това в градинският чай, известен още като салвия.

Салвия – билката, която сваля захарта и холестерола за 2 часа

Изследователите отдавна подчертават значението на диетата за предотвратяване и лечение на захарна болест. Салвията ще помогне за понижаване на нивата на кръвната захар само за два часа. Резултатите от проучването са публикувани в Express.

Листата от градински чай отдавна се използват като антидиабетно лекарство и проучванията показват, че могат да помогнат за понижаване на стойностите на глюкозата в кръвта.

Екстрактът от салвия постига този ефект чрез активиране на специфичен рецептор, отбелязват изследователите. Изследванията върху хора са потвърдили тези резултати.

Проучването включва 80 души с лошо контролирано заболяване от тип 2. Нивата на кръвната глюкоза на участниците, които приемат градински чай на празен стомах, намаляват значително в сравнение тези в контролната група.

 

След като рецепторът се активира, излишните свободни мастни киселини се изчистват от кръвта, което подобрява инсулиновата чувствителност. Според резултатите от експеримента ефективността на градинския чай може да се сравни с лекарството метформин, което се предписва за контрол на нивата на глюкозата в кръвта.

Изследователите стигат до извода, че салвията може да помогне на диабетиците да намалят нивата на глюкозата си още два часа след нейния прием, ако се приема на празен стомах.

Експертите са убедени, че захарната болест е свързана със синтеза на холестерол и може да повиши нивото на LDL („лош холестерол“). Тези две състояния могат да съществуват едновременно и това означава, че глюкозните и холестеролните нива в кръвта трябва да се проследяват редовно.

Приеман три пъти на ден в продължение на поне два месеца, градинският чай понижава LDL холестерола и триглицеридите и повишава HDL холестерола.

Но градинският чай има и някои противопоказания. По-добре е да не се използва при индивидуална непоносимост, бронхиална астма, по време на бременност и кърмене, заболявания на щитовидната жлеза, артериална хипертония, остър пиелонефрит, ендометриоза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Източният звяр се завръща с пълна сила ще удари България с много студ и много сняг – ето кога
Next: Потрошеният джип на Ицо Хазарта повдигна много въпроси / СНИМКА

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.