Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Върнаха му портфейла с пари, който бе изгубил преди 7 години-
  • Новини

Върнаха му портфейла с пари, който бе изгубил преди 7 години-

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_4-11.png

Жителят на Манчестър (Великобритания) Анди Еванс бе изумен до мозъка на костите си, когато получи портфейла си по пощата с пари и банкови карти. Изгубил го е преди седем години в такси и отдавна се е сбогувал с него. Но животът понякога поднася изненади!

Портфейлът, върнат на Анди Еванс, съдържа шофьорската му книжка, изтекли банкови карти и £134 в брой. Всичко е точно както през 2015 г., когато го загуби в такси, връщайки се от концерт.

 

 

 

 

Спомня си, че след концерта хванал такси, а когато слязъл от него, разбрал, че в джоба му няма портфейл. Тъй като нямаше представа какъв вид таксиметрова услуга е използвал, той дори не се опита да се обади на някого и да попита за загубата.

И сега, 7 години по-късно, той получава пакет по пощата с портфейла си, напълно непокътнат.

 

 

 

„Просто е лудост. Първоначално бях напълно объркан, защото вече бях забравил как изглежда портфейлът и какво има в него“, каза Анди. „Но тогава започна да ми просветва.“ Портфейлът съдържаше шофьорската книжка на Анди и няколко изтекли банкови карти.

„Просто не можех да повярвам. Мислех, че не може да бъде. 7 години? Никой, на когото съм казал на никого, също не може да повярва.“

 

 

„Веднага писах на брат ми, тъй като той трябваше да ми заеме пари за нощта, за да мога да продължа да се забавлявам, така че той си спомни историята и той също е зашеметен.“

Портфейлът съдържаше две банкноти от двайсет паунда в стар стил, които все още бяха в обращение, както и стари хартиени банкноти от пет и десет лири, както и стари монети, които трябваше да бъдат занесени в банката и обменени за нови. Банковите карти са изтекли преди пет години.

„Изглежда портфейлът е бил в таксито през цялото това време, заклещен под седалката или нещо подобно“, предположи Анди.

„Това е като история за Робинзон Крузо или нещо подобно. Посланието в бутилка се връща години по-късно. Не можете да си го представите…“

 

Имаше имейл адрес на пакета. Анди писа на този адрес, за да благодари на любезния човек за връщането на портфейла и предложи награда като благодарност.

 

 

В отговора, подписан от шофьор на такси от Манчестър, се казва: „Честно казано, не го върнах, за да взема наградата ви, предложението ви за закупуване на дизелово гориво просто ме накара да се усмихна. Средата на месец Рамадан е, страхотно време е за благотворителност.“ Всяко дарение, което се каните да ми направите, ще бъде дадено на тези с по-малко късмет в живота.“

 

 

Според Анди той наистина иска да се срещне с този таксиметров шофьор, да пие кафе, да се ръкува с него и да благодари: „Той не трябваше да прави това, което направи. Той изпрати портфейла ми със специална доставка, харчейки 8 паунда за него от собствения си джоб. Това, което е направил, е похвално.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина легенда, изпяла една от вечните любовни песни
Next: Нов ад на АМ Тракия, шофьорите не вярват на очите си

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.