Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вътрешно ми се иска това същество никога да не види бял свят, а онези, които са си затваряли очите
  • Новини

Вътрешно ми се иска това същество никога да не види бял свят, а онези, които са си затваряли очите

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
vuturershnocenntur.jpg

„На 11 юни Георги Семерджиев, убил снощи две момичета в центъра на София, е спрян от полицаи в Студентски град заради „неадекватно поведение на пътя“. Установява се, че е на два вида амфетамини. Според 24 ч., му взимат (швейцарската) книжка, а проверката показва, че е с отнети 84 точки от българската (пълните са 39), книжката (българската) също е отнета.

Ако веднага го бяха арестували и разследвали за нарушенията му, сега две млади жени щяха да са живи. Вероятно и тогава е имал синя лампа и стоп палка в колата си, със сигурност и тогава е карал под въздействието на божествен комплекс, доказано тогава е бил под въздействие и на наркотици.

Идва тогава въпросът защо не е разследван още след това нарушение и защо не е задържан – ако си с 84 отнети точки и въпреки това отново шофираш надрусан, и това не е достатъчно, за да те вкарат в ареста, кое е? Да убиеш човек? Да убиеш двама човека?

За родителите на тези момичета няма голямо значение, че сега Семерджиев ще бъде открит и вкаран в ареста – щеше да има, ако беше вкаран на 11 юни. Сега, разбира се, ще има значение за някой друг, който е потенциална негова жертва и още не го знае – и това е единственото, за което можем да се хванем отчаяно.

Да го арестуват, да го осъдят справедливо и да ограничат свободното му придвижване сред нас, защото има хора, за които санкциите под формата на отнети документи, точки и права не вършат работа. Върши работа само дългото физическо ограничение на тяхното присъствие в обществото.

Пиша това с усилие да съм много обрана в изказа си, да не обиждам и сравнявам, да не съм емоционална и гадна. Вътрешно ми се иска това същество, никога да не види бял свят, а хората, от които зависи такива като него да получат адекватна санкция, да си свършат работата.

За тези, които са си затваряли очите по пътя му на развитие до снощи (от момента на ареста му по подозрения за организиране на черно тото през 2010-та година, през случаите, натрупали му 50 (!!) наказателни постановления за нарушения на пътя, до шофирането с фалшиви книжки и регистрационни номера и убийството на двама човека) – дано не спите спокойно никога повече.

 

Използвам случая да напомня на спокойно пребиваващите на служба в КАТ, че катастрофата снощи е на отсечка, в която непрекъснато има гонки и минаване на червено, за което живеещите в района са сигнализирали многократно (а и то се чува и вижда с просто око), както и че това е само една от подобните отсечки в София.

 

Затова, когато се казва, че държавата е завзета от престъпници, трябва да се има предвид и това проявление, освен големите схеми – престъпници като Семерджиев убиват хора по улиците, докато държавата си затваря очите във всички случаи, предшестващи фаталния, а накрая просто прави разбор на нарушенията на извършителя и ги развява пред очите ни, симулирайки някаква работа, докато всъщност е съучастник с бездействието и безхаберието си“.

 

Мнението е на Красимира Хаджииванова и е публикувано в социалната мрежа Фейсбук.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Мутафчиев побесня! Скочи на Аз съм Наско: Лично ще ти счупя ръцете!
Next: Радост за шофьорите! Газта пада до левче, метанът

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.