Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България всичко е възможно! Гореща политическа прегръдка между Борисов и Корнелия Нинова
  • Новини

В България всичко е възможно! Гореща политическа прегръдка между Борисов и Корнелия Нинова

Иван Димитров Пешев юни 16, 2022
baoboaspsps.jpeg

Не питай старило, а патило. Бойко Борисов ми предложи поста „председател на Народното събрание през 2017 г., за да няма коалиция“, разкри шефката на БСП Корнелия Нинова от трибуната на Народното събрание.

И добави, че отказът й тогава доказал, че левицата не се бори за постове и пари.

„Цял ден се говори за мафия, задкулисие и борба с тях. Била съм депутат, водили сме ожесточени битки със задкулисието и с премиера Борисов в продължение на 5 години. Познаваме всичките маниери на това задкулисие.

Опитваха да ни купуват, правиха ми 3 пъти вътрешнопартиен преврат, изпитала съм го на личен гръб. Но темата днес е „задкулисие срещу правила и ред, кражби срещу справедливост, незаконно обогатяване на една клика срещу доходите на хората“. Така вицепремиерът и икономически министър Корнелия Нинова взе думата от трибуната на НС по време на ожесточените дебати за оставката на парламентарния шеф Никола Минчев.

И от там предупреди новата четворна коалиция, че когото и да предложи тя за нов шеф на НС, той вече е дамгосан.

Нинова заяви, че е виждала много тежки сцени в залата, но такова политическо озверяване виждала за пръв път. „Без грам мисъл какво ще стане утре, вдругиден, как ще изкараме есента, как народът ще преживее зимата. Разрушавате, но няма алтернатива. Каква е тя всъщност? Може би я има – „Възраждане“, ДПС, ГЕРБ и ИТН. Това е изборът“, напомни шефката на левицата.

Тя твърди, че е виждала през годините и всякакви безпринципни договорки, но тази нова алтернативна коалиция нямала никаква ценностна стойност.

„Как се съчетава желанието за напускане на НАТО и ЕС с явно демонстрираните евроценности от ГЕРБ и ДПС?“, попита тя. „Много критикувате нашата коалиция как десни и леви се събрали – имаме обща цел – да премахнем властта на мафията“, отсече тя.

„Мафията и задкулисието нямат цвят и партия. Нямат идеология, освен една – пари, кражби, злоупотреби на гърба на народа“, добави Нинова. А по думите й имало и промяна в последните месеци:

„ГЕРБ направиха корупцията ненаказуема. Но днес тя вече е секретна. Всичко, което разкрихме в нашите сектори като корупция, доказано от органите на държавата, беше засекретено. Е, имаме нова мода – „секретна корупция“, обяви Корнелия.

И попита – мислите ли, че ще спре волята за борба с това. „Не“, категорична бе тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Земята се разцепи в Турция, хората са отчаяни
Next: Правителството пада? Никола Минчев вече не е председател на НС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.