Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер
  • Новини

В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
asniaosniasdaskd.png

На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони с възможен максимален магнитуд 7.0, са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската. Това става ясно от доклад на МВР и Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН.

Припомняме, че на 6 февруари Турция бе ударена от разрушително земетресение с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер.

Трусът засегна и Сирия.

Броят на жертвите в двете страни приближава 40 000, но дори и 9 дни след ужаса продължават да се случват чудеса и спасители вадят живи хора изпод руините.

В понеделник пък трус с магнитуд 5,2 разлюля и Югозападна Румъния. Той успя да уплаши и половин България, защото се усети силно в градовете покрай Дунав, както и на по-високите етажи в далечна София. По-възрастните българи веднага си спомниха за ужаса от Вранча.

Земетресението сега обаче не е било в силно сеизмичната Вранча. То е регистрирано в 16,58 ч, дълбочината е 15 км, съобщиха от Европейския сеизмологичен институт.

Той е най-силното в Румъния за последните 2 г., но не е свързано със серията трусове в Турция, съобщи по-късно вчера шефът на тамошния национален институт по геофизика.

Усетено е и в Сърбия, а у нас – във Враца, Видин, Лом, Козлодуй и дори столицата. Българите определят труса като лек до среден, описват, че продължителността била между 5 и 10 секунди.

Леко разлюляване са усетили и живеещите на по-високи етажи в София, описват те във фейсбук.

У нас още е силен страхът от вранчанските земетресения след 7,2 по Рихтер на 4 март 1977 г. Румънският трус тогава е усетен в цяла България. Нанесени са щети най-вече в селищата край Дунав, но и блоковете в София се разлюляват силно. Най-силно засегнат е Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, а други 50 са повредени.

Под развалините в Свищов умират над 130 души, ранени са над 140. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но умират от нараняванията си и недостиг на въздух.

Доброволци от цялата страна наред с тогавашната “Гражданска отбрана” се включват в издирването на оцелели и в разчистването на останките.

Земетресение с магнитуд от 4 удари вчера и в хърватския град Баня.

Регистрирано е в 16,20 ч с дълбочина 10 км.

Continue Reading

Previous: Румъния продължава да се тресе! 5 сериозни труса, след силното земетресение от следобед
Next: България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.