Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер
  • Новини

В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
asniaosniasdaskd.png

На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони с възможен максимален магнитуд 7.0, са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската. Това става ясно от доклад на МВР и Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН.

Припомняме, че на 6 февруари Турция бе ударена от разрушително земетресение с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер.

Трусът засегна и Сирия.

Броят на жертвите в двете страни приближава 40 000, но дори и 9 дни след ужаса продължават да се случват чудеса и спасители вадят живи хора изпод руините.

В понеделник пък трус с магнитуд 5,2 разлюля и Югозападна Румъния. Той успя да уплаши и половин България, защото се усети силно в градовете покрай Дунав, както и на по-високите етажи в далечна София. По-възрастните българи веднага си спомниха за ужаса от Вранча.

Земетресението сега обаче не е било в силно сеизмичната Вранча. То е регистрирано в 16,58 ч, дълбочината е 15 км, съобщиха от Европейския сеизмологичен институт.

Той е най-силното в Румъния за последните 2 г., но не е свързано със серията трусове в Турция, съобщи по-късно вчера шефът на тамошния национален институт по геофизика.

Усетено е и в Сърбия, а у нас – във Враца, Видин, Лом, Козлодуй и дори столицата. Българите определят труса като лек до среден, описват, че продължителността била между 5 и 10 секунди.

Леко разлюляване са усетили и живеещите на по-високи етажи в София, описват те във фейсбук.

У нас още е силен страхът от вранчанските земетресения след 7,2 по Рихтер на 4 март 1977 г. Румънският трус тогава е усетен в цяла България. Нанесени са щети най-вече в селищата край Дунав, но и блоковете в София се разлюляват силно. Най-силно засегнат е Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, а други 50 са повредени.

Под развалините в Свищов умират над 130 души, ранени са над 140. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но умират от нараняванията си и недостиг на въздух.

Доброволци от цялата страна наред с тогавашната “Гражданска отбрана” се включват в издирването на оцелели и в разчистването на останките.

Земетресение с магнитуд от 4 удари вчера и в хърватския град Баня.

Регистрирано е в 16,20 ч с дълбочина 10 км.

Continue Reading

Previous: Румъния продължава да се тресе! 5 сериозни труса, след силното земетресение от следобед
Next: България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.