Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В български град шофьор спря и слезе от рейса, за да помогне на възрастна жена
  • Новини

В български град шофьор спря и слезе от рейса, за да помогне на възрастна жена

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
bggsshoasifas.jpg

Рядко срещана човешка постъпка в Пловдив.

Шофьор на автобус №25 от пловдивския градски транспорт спря по време на завой и слезе от рейса, за да помогне на трудноподвижна възрастна жена да пресече безопасно.

Доближавайки кръстовището на бул. “Шипка” и ул. “Съединение” в квартал “Тракия”, той забелязал придвижващата се с патерици пенсионерка, предаде „24 часа“.

Въпреки зеления светофар водачът включил аварийните светлини на рейса, излязъл от превозното средство и съпроводил жената до отсрещния тротоар.

Не изпускай тези оферти:

“Едно голямо БРАВО за шофьора. Правете добро, за да се чувствате истински щастливи”, поздравяват граждани, станали свидетели на доброто дело.

Още добри дела:

Млад мъж помогна на бездомник в София, след като го открил в безпомощно състояние в градинката на Младежкия театър. След два сигнала до Спешна помощ и оказана медицинска помощ в „Пирогов“, мъжът е приет в дом за временно настаняване в дома в „Красна поляна“.

В понеделник към спешна помощ и полицията е подаден сигнал за лежащ на улицата мъж в близост до Младежкия театър. Час по-късно през мястото преминава Велимир Георгиев с група приятели. Там те намират Божидар, който от години живее на улицата.

„Видяхме човек, който беше паднал и се опитахме да му помогнем, обадихме се на Спешна помощ. Те потвърдиха, че това е втори сигнал, идвала е и полиция, но никой не му е помогнал. Спънал се е, паднал и има рани по краката“, разказа Велимир.

Вторият екип оказва необходимата помощ на мъжа и го отвежда в Центъра за временно настаняване в „Красна поляна“. На следващия ден Велимир отива в Центъра отново.

„Придружих го с линейка отново от центъра до Пирогов, където му направиха превръзка“, сподели момчето.

От Спешна помощ предлагат на Велимир да наеме срещу заплащане частна линейка, която да върне пострдалия Божидар обратно в дома в „Красна поляна“.
„Което ми се струва безумие. Те го докарват до тук и после ни отказват да го върнат на същото място, което е държавна институция. Една служителките каза, че ще бъде наказана“, възмущава се младият мъж.

Все пак екип на „Пирогов“ транспортира пострадалия до Дома за временно настаняване в „Красна поляна“, където бездомният мъж ще остане няколко дни.

След това ще бъде пренасочен към Дом за настаняване в Бухово или Ботунец.

Така Велимир, който живее от години извън пределите на страната, прекарва почти два дни в грижи за един бездомен мъж. Сега с приятелите му са осигурили храна и дрехи за Божидар. По думите на Велимир никой не е застрахован и всеки може да изпадне в положението на Божидар.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гръм и мълнии в bTV! На Кадриев му падна пердето, мести се в NOVA?
Next: Радев изтръпна! Внесоха подписка за импийчмънт, действията му били против България

Последни публикации

  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.