Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В български град шофьор спря и слезе от рейса, за да помогне на възрастна жена
  • Новини

В български град шофьор спря и слезе от рейса, за да помогне на възрастна жена

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
bggsshoasifas.jpg

Рядко срещана човешка постъпка в Пловдив.

Шофьор на автобус №25 от пловдивския градски транспорт спря по време на завой и слезе от рейса, за да помогне на трудноподвижна възрастна жена да пресече безопасно.

Доближавайки кръстовището на бул. “Шипка” и ул. “Съединение” в квартал “Тракия”, той забелязал придвижващата се с патерици пенсионерка, предаде „24 часа“.

Въпреки зеления светофар водачът включил аварийните светлини на рейса, излязъл от превозното средство и съпроводил жената до отсрещния тротоар.

Не изпускай тези оферти:

“Едно голямо БРАВО за шофьора. Правете добро, за да се чувствате истински щастливи”, поздравяват граждани, станали свидетели на доброто дело.

Още добри дела:

Млад мъж помогна на бездомник в София, след като го открил в безпомощно състояние в градинката на Младежкия театър. След два сигнала до Спешна помощ и оказана медицинска помощ в „Пирогов“, мъжът е приет в дом за временно настаняване в дома в „Красна поляна“.

В понеделник към спешна помощ и полицията е подаден сигнал за лежащ на улицата мъж в близост до Младежкия театър. Час по-късно през мястото преминава Велимир Георгиев с група приятели. Там те намират Божидар, който от години живее на улицата.

„Видяхме човек, който беше паднал и се опитахме да му помогнем, обадихме се на Спешна помощ. Те потвърдиха, че това е втори сигнал, идвала е и полиция, но никой не му е помогнал. Спънал се е, паднал и има рани по краката“, разказа Велимир.

Вторият екип оказва необходимата помощ на мъжа и го отвежда в Центъра за временно настаняване в „Красна поляна“. На следващия ден Велимир отива в Центъра отново.

„Придружих го с линейка отново от центъра до Пирогов, където му направиха превръзка“, сподели момчето.

От Спешна помощ предлагат на Велимир да наеме срещу заплащане частна линейка, която да върне пострдалия Божидар обратно в дома в „Красна поляна“.
„Което ми се струва безумие. Те го докарват до тук и после ни отказват да го върнат на същото място, което е държавна институция. Една служителките каза, че ще бъде наказана“, възмущава се младият мъж.

Все пак екип на „Пирогов“ транспортира пострадалия до Дома за временно настаняване в „Красна поляна“, където бездомният мъж ще остане няколко дни.

След това ще бъде пренасочен към Дом за настаняване в Бухово или Ботунец.

Така Велимир, който живее от години извън пределите на страната, прекарва почти два дни в грижи за един бездомен мъж. Сега с приятелите му са осигурили храна и дрехи за Божидар. По думите на Велимир никой не е застрахован и всеки може да изпадне в положението на Божидар.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гръм и мълнии в bTV! На Кадриев му падна пердето, мести се в NOVA?
Next: Радев изтръпна! Внесоха подписка за импийчмънт, действията му били против България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.