Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Германия положението е критично, ето какво се случва
  • Новини

В Германия положението е критично, ето какво се случва

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
germarnarpjrtichno.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Според Федералната статистическа служба на Германия, цените на производител на търговски продукти през април са регистрирали най-високото увеличение от началото на проучването през 1949 г. Икономистите все още не виждат край на покачващите се цени – включително за потребителите.

Електричество, телешко, кафе: Германските производители вдигнаха цените с рекордни скорости. Цените на производител на търговските продукти нараснаха средно с 33,5% на годишна база през април.

„Това е най-високото увеличение спрямо същия месец на миналата година от началото на проучването през 1949 г.“, съобщава Федералната статистическа служба в петък. „Настоящите данни отразяват и последствията от конфликта в Украйна“.

Защото след 24 февруари енергийните продукти, в частност природният газ, поскъпнаха значително, както и много други стоки, като храните. Експертите все още не очакват растежът да приключи. Икономистът на “Комерцбанк” Ралф Солвен вижда данните като ясен сигнал: “Скокът на цените далеч не е приключил.”

Това е лоша новина за потребителите, тъй като те трябва да бъдат подготвени за устойчиви високи увеличения на цените. Защото търговците на дребно вече предават част от него на крайните потребители.

Цените на производителя се считат за предвестник на общата инфлация. В статистиката цените се цитират от портата на фабриката, преди продуктите да бъдат допълнително обработени или продадени. Текущият процент на инфлация е 7,4 процента, по-висок от 1981 г.

Инфлационният натиск върху крайните потребители остава „много висок“

Експертът Йенс-Оливър Никлас очаква, че „инфлационният натиск върху крайните потребители също ще остане много висок“. С пакета от помощ, одобрен от Бундестага за периода от юни до август, данните за инфлацията първоначално ще бъдат изкривени надолу.

„Но най-късно до септември трябва да ни очаква друга неприятна изненада“, също така допуска Солвен, че ценовият натиск ще се засили. „Натискът върху ЕЦБ да нормализира бързо паричната си политика продължава да расте. Първото намаление на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква през юли”, допълва той.

Според статистиците основната причина за увеличението на цените на производител отново стана енергийните източници. През април те нараснаха средно с 87,3 процента.

Природният газ струва 154,8% повече в сравнение с април 2021 г., а за промишлените потребители е дори с 260% по-скъп. Токът поскъпна с 87,7%, лекият мазут – със 102%, а горивата поскъпнаха с почти 47%. Като изключим енергията, цените на производител са нараснали само с 16,3% спрямо предходната година.

За храната надбавката е средно 17,3 процента. Цените на олиото нараснаха особено рязко (+70,9% спрямо април 2021 г., +11,4% спрямо март 2022 г.). Суровите растителни масла са със 70,0% по-скъпи от миналата година, телешкото с 41,6% и кафето с 30,8%. Междинните стоки, важни за индустрията, също поскъпнаха с 26 процента.

Цените на металите се повишиха средно с 43 процента, като само чугунът, стоманата и железните сплави се повишиха с почти 60 процента. Това засяга ключови индустрии като автомобилната и забавя много строителната индустрия. Рязко се повишиха и цените на торовете, дървените трупи, фуражите, хартията и зърното.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Залогът е да останем без газ и парно. Асен Василев с директен лют шамар срещу Русия! Отсече: Никога!
Next: Правителството Петков е на косъм! Радев сваля доверието си, готвят избори през септември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.