Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Италия Великден е по-евтин, отколкото в България
  • Новини

В Италия Великден е по-евтин, отколкото в България

Иван Димитров Пешев април 16, 2023
itaistiasltasktas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Колкото и да са скъпи яйцата, не може без тях, казва Веселин Калановски

Великден е! Без значение от инфлации и деноминации, празникът идва и си отива.
Както всяка година. Как и колко дълбоко бърка в джобовете ни?

 

„Скоро бях в Рим и ви уверявам, че някои от нещата там са по-евтини, отколкото
в България. Това е нереално!“, диви се певицата Теди Кацарова.

 

На нея и чешкия
й приятел Ян им прави силно впечатление големият ръст на цените в последните две
години у нас.

 

 

Теди ще покаже на Ян как посрещаме у нас Великден

 

„Не знам защо и какво се случи, но разликата е огромна! Как е възможно така рязко
и за толкова кратък период всичко да поскъпне“, добавя Теди, според която хората
издъхват и за всички ще е много трудно да посрещат празници оттук нататък. „Не
знам защо всички смятат, че щом сме артисти, сме милионери.

 

И нас повишението
ни засяга! А в сектора ни промяна в цените няма и не мисля, че е удачно“, твърди
дъщерята на Силвия Кацарова и пожелава за празника да сложим здравето си на преден
план. „А парите все ще ги изкараме!“

„Скъпи – не скъпи, това е положението! Хубав празник е, не може човек да не купи
яйца“, казва актьорът Веселин Калановски, за когото традицията е по-важна от цените.
„А и нямам намерение да боядисвам индустриални количества“, пошегува се екранният
Харизанов от нашумелия сериал на БНТ „Вина“.

 

 

Козунаците приготви жената на дядо Веско – баба Жени

 

Актьорът заедно с жена си Жени, една от дъщерите си и нейния приятел е в: „Една
барака в с. Емона, в която живея понякога, когато имам време. Тук е прекрасно
и странно място. Години наред ние, виладжиите, го чистихме и подновихме старата
му порутена църква.

Сега възстановяваме манастир от средата на XIX век. Макар
и рядко да има свещеник, всички се събираме за празника и обикаляме черквата,
хапваме козунак, чукваме се с яйца.

А местният ресторант прави обяд и го раздава
на хората от селото. Изобщо стана си прекрасна традиция за всеки Великден“, споделя
Калановски от брега на морето и под зоркия поглед на сокол, кръжащ в същия миг
над главата му.

 

Дядо Веско, който от броени дни е в тази си житейска роля с първородната си внучка
Ева, пожелава да сме живи и здрави, „И да спре тази тъпа война и България да се
оправи по пътя на разума, а не на национализма.

А в личен план – работа, работа
и пак работа, която вече ми носи само удоволствие. Пожелавам си и още внучета
– при наличието на 4 деца надявам се да станат повече!“, допълва Калановски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшни данни! Саламите натъпкани със заместители и индустриална химия
Next: Драго Чая: Тази страшна тайна за мен бях погребал завинаги, но не мога повече да мълча

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.