Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента да не си на АМ Тракия, същински ад е! Огромен ТИР лумна в пламъци, цели километри коли спряха!
  • Новини

В момента да не си на АМ Тракия, същински ад е! Огромен ТИР лумна в пламъци, цели километри коли спряха!

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
triarasktasiq.jpg

Камион изгоря на АМ „Тракия“ тази сутрин. Инцидентът е станал на 154-я километър на магистралата в посока София.

Товарът и ремаркето са изгорели напълно, показват снимките, публикувани във Фейсбук.

По първоначални данни няма пострадали при инцидента, предаде dcnews.bg.

На мястото има пожарна, два автомобила на жандармерията. Колите се пускат само в едната лента и се образува километрична опашка. Пътуващите трябва да се въоръжат с търпение.

Не изпускай тези оферти:

Още крими:

Министерството на вътрешните работи в Анкара съобщи, че българските служби за сигурност са заловили заподозрян за убийството през 2002 г. на доц. Неджип Хаблемитоглу.

Мустафа Левент Гьокташ, бивш полковник, беше задържан близо до границата с Турция, ден след като турските власти съобщиха, че Интерпол е издал международна заповед за арест на Гьокташ. От министерството заявиха, че процедурата за екстрадирането му в Турция е в ход.

Съд в Анкара по-рано издаде заповед за залавянето на Гьокташ по обвинения в убийство и членство в престъпна банда.

Хаблемитоглу, известен с разобличаването на Гюленистката терористична група (ФЕТО), и книга, описваща тъмни дейности на германски неправителствени организации (НПО) в Турция, беше застрелян пред дома си на 18 декември 2002 г.

Виновниците за убийството остават неуловими в продължение на години. Нури Гьокхан Бозкър, бивш офицер като Гьокташ, беше открит в Украйна и екстрадиран в Турция през януари, което ускори закъсалото разследване. Шестима заподозрени бяха задържани през февруари за връзките им с Бозкър, предимно бивши офицери. Трима от тях по-късно бяха освободени, докато други двама бяха арестувани, а още един заподозрян беше освободен със съдебен контрол, мярка, която включва ограничаване на движението без лишаване от свобода.

През юни властите наредиха още арести по разследването, включително заповед за Гьокташ. Осем заподозрени са задържани, а четирима са освободени със съдебен контрол.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зареди бензин за 300 лв в бензиностанция на АМ Хемус и даде мръсна газ без да си плати! Ето какво му се случи мигновено
Next: Този мъж изнасили повече от 200 деца. Съкилийникът му го изнасилва с часове и го закла като прасе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.