Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента най-горещата точка на България е Бургас: Удариха легендарен подземен бос!
  • Новини

В момента най-горещата точка на България е Бургас: Удариха легендарен подземен бос!

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
pdozdmamdane.jpg

Името на Пижака се свързва със серия от застрахователни измами и кражби на коли в морския град и страната

Стоян Атанасов-Пижака – легендарно име за бургаския ъндърграунд е ръководителят на организираната престъпна група, занимавала се с пререгистрация на крадени автомобили в Бургас, пише Флагман.бг, позовавайки се на изключително достоверен източник.

Групата бе разбита при блестяща спецакция на полицията вчера сутринта, а вече шестима човека са задържани и имат повдигнати обвинения.

Името на Пижака се свързва със серия от застрахователни измами и кражби на коли в морския град и страната. За пръв път той се появява в медийното пространство през лятото на 2011 г., когато е задържан за измами на застрахователи чрез фалшиви катастрофи и кражби на автомобили.

Относно сегашното ОПГ, най-малко 39 автомобила на стойност поне 4 млн.лв. са били регистрирани по различен от стандартния начин с цел да плащат по-ниски данъци, след което са били препращани към пазарите в Турция и Близкия Изток. Автомобилите са чисто нови, произведени между 2020 и 2022 г., като групата е работила от есента на 2020 г.

Описания горе процес е бил контролиран именно от 55-годишния Стоян Атанасов.

Неговата роля била да намира по свои канали крадените от Европа луксозни возила, след което да осигурява транспорта им до Бургас, където чрез схемата с пререгистрациите да ги препраща за продан на изток.

Групата е следена от февруари 2021 г., а акцията срещу нея – осъществена едва тогава, когато е имало събрани достатъчно доказателства и материали, които да могат да дадат солидна база на Прокуратурата.

Втори в схемата е Сашо Полицая – бивш дългогодишен служител в системата на МВР, чиято конкретна роля в организираната престъпна група още се изяснява.

Много е вероятно обаче именно той, със знанията си за това как работи системата на КАТ, да е помагал за пререгистрирането на крадените автомобили.

Останалите задържани, както съобщиха от прокуратурата днес, са както следва: Н.В.И. (34 г.), И.К.К. (50 г.), Д.А.М. (33 г.) и Т.Д.Д. (33 г.).

Те може да лежат зад решетките от 3 до 10 години. Тарторите на групата пък с по-сериозни наказания. Пижака например, ако бъде признат за виновен, може да се озове зад решетките за срок между 5 и 15 г.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Думи няма за трагедията Диляна Янкова издъхна часове след съпруга си Стамат навръх Голяма Богородица
Next: Костадинов: Брутална цензура! Жената, която спаси момичето в Приморско, е от Възраждане

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.