Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента: Перник обсаден от спец-части на полицията, става нещо мащабно! Ето кого удариха
  • Новини

В момента: Перник обсаден от спец-части на полицията, става нещо мащабно! Ето кого удариха

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
aeporaeprpasprasn.jpg

Към края на деня се очаква да има задържани

На територията на ОДМВР – Перник се провежда мащабна специализирана полицейска операция по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и недопускане на пътен травматизъм.

„Операцията започна сутринта и ще продължи до късните часове на вечерта. Проверени са над 130 МПС-та и 237 пътници и шофьори. Проверени са още 35 питейни и увеселителни заведения”, обяви регионалният говорител на ОД на МВР-Перник Венцислав Алексов.

Досега са съставени 7 акта и 14 фиша по Закона за движение по пътищата, 4 акта по Закона за българските документи за самоличност. Проверени са и 5 лица от криминалния контингент дали ще участват в купуване на гласове.

Не изпускай тези оферти:

Още крими:

Сириец с двойна самоличност, приел християнската вяра и българско име, бе убит от наемници заради пратка от половин тон кокаин в центъра на София преди 17 години, пише в. „Телеграф“.

39-годишният Махмуд Хасан, който месеци преди да бъде ликвидиран е покръстен и сменя имената си, се оказва голям международен наркотрафикант. Двойната му самоличност първоначално прикрива връзките му с картелите от Латинска Америка, които едва след разстрела му лъсват. Сменил името си с българското Мартин Дойчев, сириецът Махмуд Хасан ал Саид всъщност е един от лидерите на мрежа за трансфер на кокаин от бреговете на Латинска Америка през Африка до Европа.

Международният наркотрафикант бе убит на 7 септември 2005 г. около 11 часа на столичния булевард „Скобелев“ в отсечката между Петте кьошета и Руски паметник. Чужденецът с български паспорт и имена се движи с черен мерцедес. Изстрелите, отправени към шофьорското място, проехтяват, докато Махмуд Дойчев говори по мобилния си телефон. В ухото му е открито устройство „свободни ръце“, което е ползвал, за да не нарушава пътния закон у нас.

Разстрелян е с 4 куршума, два от които са попаднали директно в главата му. Според свидетели двама души са извършителите на покушението. По предварителна информация единият мъж, който е бил с черна шапка тип „идиотка“, е открил стрелба, докато вторият, когото свидетели описват като „по-нисък и пълен“, стоял отстрани.

Според очевидците килърите са били младежи, облечени със сиви суитчъри. По-пълният е бил с качулка на главата, а другият с идиотката. След убийството двамата са избягали към баня “Мадара“, където са се метнали на черен „Фолксваген Голф 2“ и са изчезнали в неизвестна посока. По-късно е установено, че голфът е откраднат от столичния квартал „Люлин“, а табелите му са подменени с такива от микробус СО от Ихтиман.

Мерцедесът на Махмуд пък е собственост на 39-годишния Александър Киров, който е регистриран в полицията за икономически престъпления. Първоначалната проверка на лицето Мартин Дойчев показа, че той няма криминално досие. По-късно обаче тогавашният вътрешен министър Румен Петков уточнява, че това не е истинското име на убития и срещу него има няколко заведени следствени дела, след което той е променил самоличността си.

„Дойчев е лице, което има много сериозна биография, преди да смени името си“, коментира тогава Петков преди заминаването си за Великобритания, където участва в среща на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието от Европейския съюз по повод предсъединителната програма за България. „Убийствата в България за съжаление са много, но трябва да оставим службите да си свършат работата“. С този коментар министърът отказа да информира какви са делата срещу убития и се качва на самолета.
В Пловдив обаче тогавашният главен секретар на МВР

Бойко Борисов разкрива, че застреляният Мартин Дойчев всъщност е международният наркотрафикант Махмуд Хасан

който има богато криминално досие. След смяната на името му на Мартин Дойчев е объркал полицията в началото на разследването. У нас срещу Махмуд Хасан има висящо дело за контрабанда на 2,2 кг кокаин, заведено през 2001 г. „22-ма души от групата – разпространители на дрога на Махмуд, са били заловени в Европа с наркотици“, разкрива тогава Борисов и уточнява, че сириецът е бил гарант по голям канал за трафик на кокаин.

Година по-рано Софийският градски съд излиза с решение, с което променя името на Махмуд Хасан ал Саид в Мартин Хасан Дойчев, предоставено му е и българско ЕГН. Така трайно е сменено името на родения в Сирия палестинец, разстрелян посред бял ден на Петте кьошета в София в лъскав черен мерцедес. Той обаче е подсъдим по внесен обвинителен акт за опит за пренасяне на кокаин. Разбира се, в този акт той е все още с арабското си име.

Самият сириец заявява, че е приел християнството и е сменил името си, защото се срамува вече от мюсюлманското си име. Обяснил на магистратите, че се срамува от арабското си име, което създавало проблеми на децата и жена му.

В същия ден в Пловдив бе хваната група, занимавала се с търговия с кокаин, за чийто лидер се смята сириецът. Сред задържаните е български гражданин – Иван Иванов, който се оказа не само със сменено име, но и с променен ЕГН.

Той също е сириец, близък ортак на Махмуд. Заявил пред магистратите, че иска българско име и гражданство, защото вярва в свети Йоан Златоуст, а семейството му е много набожно и вече изповядва християнските ценности и религия. Така мъжът става Иван Иванов с чисто ново ЕГН и паспорт.

Тези два случая разпалиха дебата за това доколко е нормална законовата процедура за промяна на имена и ЕГН-тата.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков и правосъдният му колега Георги Петканов веднага обявиха, че законът трябва да се промени, като се даде възможност по тези дела да участват прокурори и полицаи. Те извадиха статистики, според които само за 2 години над 3400 човека са си сменили имената. Година по-късно депутатите действително извършиха законови промени и това безумие бе прекратено.

Името на покойния Мухмуд изплува години по-късно покрай делото срещу четирима българи, замесени в трафик на кокаин през Южна Африка

Сънародниците ни бяха осъдени на общо 60 години затвор в Кейптаун през 2011 г. Марио Васев (47 г.), Асен Иванов (51 г.), Борислав Атанасов (45 г.) и Атанас Биков (53 г.) бяха задържани на 1 март за трафик на близо един тон кокаин в залива Салданя. Четиримата нашенци и шестима граждани на Мианмар бяха осъдени за контрабанда на дрога на стойност 40 млн. долара. Четиримата не са случайни хора.

Марио Васев беше основен заподозрян за разстрела на т. нар. хроникьор на мафията Георги Стоев, екзекутиран на 7 април 2008 г. до столичния хотел „Плиска“. Борислав Атанасов – Мекото пък се прочу през 2009 г., когато беше отвлечен от „Наглите“ и пуснат след две седмици срещу откуп от 500 000 евро.

Боби Мекото и ортакът му Александър Торбов бяха разследвани за трафик на кокаин. Срещу тях тръгна и дело в Софийския градски съд заедно с нигериеца Джонатан Онума, Гриша Григоров и сириеца Махмуд Хасан ал Саид, известен като българския гражданин Мартин Хасан Дойчев. Всичките обаче впоследствие бяха оправдани поради липса на доказателства.
Трима наши лежат за трафик на дрога в ЮАР

Трима българи търкат наровете в Южна Африка. Двама от тях са осъдени на по 25 години затвор, а един получил 10-годишна присъда. Нашенците са заловени с 973 пакета кокаин на 1 март и вече имат присъди.

Скъпият наркотик е открит в кораб, акостирал на пристанището на югозападния град Салданя. Приблизителната стойност на кокаина, открит на „Уиндуърд“, е оценена на 34 млн. евро. Първоначално се смята, че българите са само мулета в нечия голяма наркоигра. Разследването обаче показва, че те самите са организирали трафика на кокаина. Имената им са познати както на полицията, така и в подземния свят.

Четвърт век в затвора в Кейптаун ще прекарат Марио Васев и Асен Иванов. Третият българин от групата – 53-годишният Атанас Биков, получи най-малка присъда – 10 г. затвор. За него не се знае много и името му не фигурира в полицейските сводки. 45-годишният Борислав Атанасов с прякор Боби пък изобщо не стигна до присъда, след като прокуратурата оттегли обвиненията срещу него. У нас той официално се занимава със строителен бизнес.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бойна нога! Нещо огромно се случва в България, Йотова разкри какво готви Радев
Next: От ГЕРБ казаха жестоката истина за Промяната: Застрашиха националната сигурност на България!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.