Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента: Перник обсаден от спец-части на полицията, става нещо мащабно! Ето кого удариха
  • Новини

В момента: Перник обсаден от спец-части на полицията, става нещо мащабно! Ето кого удариха

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
aeporaeprpasprasn.jpg

Към края на деня се очаква да има задържани

На територията на ОДМВР – Перник се провежда мащабна специализирана полицейска операция по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и недопускане на пътен травматизъм.

„Операцията започна сутринта и ще продължи до късните часове на вечерта. Проверени са над 130 МПС-та и 237 пътници и шофьори. Проверени са още 35 питейни и увеселителни заведения”, обяви регионалният говорител на ОД на МВР-Перник Венцислав Алексов.

Досега са съставени 7 акта и 14 фиша по Закона за движение по пътищата, 4 акта по Закона за българските документи за самоличност. Проверени са и 5 лица от криминалния контингент дали ще участват в купуване на гласове.

Не изпускай тези оферти:

Още крими:

Сириец с двойна самоличност, приел християнската вяра и българско име, бе убит от наемници заради пратка от половин тон кокаин в центъра на София преди 17 години, пише в. „Телеграф“.

39-годишният Махмуд Хасан, който месеци преди да бъде ликвидиран е покръстен и сменя имената си, се оказва голям международен наркотрафикант. Двойната му самоличност първоначално прикрива връзките му с картелите от Латинска Америка, които едва след разстрела му лъсват. Сменил името си с българското Мартин Дойчев, сириецът Махмуд Хасан ал Саид всъщност е един от лидерите на мрежа за трансфер на кокаин от бреговете на Латинска Америка през Африка до Европа.

Международният наркотрафикант бе убит на 7 септември 2005 г. около 11 часа на столичния булевард „Скобелев“ в отсечката между Петте кьошета и Руски паметник. Чужденецът с български паспорт и имена се движи с черен мерцедес. Изстрелите, отправени към шофьорското място, проехтяват, докато Махмуд Дойчев говори по мобилния си телефон. В ухото му е открито устройство „свободни ръце“, което е ползвал, за да не нарушава пътния закон у нас.

Разстрелян е с 4 куршума, два от които са попаднали директно в главата му. Според свидетели двама души са извършителите на покушението. По предварителна информация единият мъж, който е бил с черна шапка тип „идиотка“, е открил стрелба, докато вторият, когото свидетели описват като „по-нисък и пълен“, стоял отстрани.

Според очевидците килърите са били младежи, облечени със сиви суитчъри. По-пълният е бил с качулка на главата, а другият с идиотката. След убийството двамата са избягали към баня “Мадара“, където са се метнали на черен „Фолксваген Голф 2“ и са изчезнали в неизвестна посока. По-късно е установено, че голфът е откраднат от столичния квартал „Люлин“, а табелите му са подменени с такива от микробус СО от Ихтиман.

Мерцедесът на Махмуд пък е собственост на 39-годишния Александър Киров, който е регистриран в полицията за икономически престъпления. Първоначалната проверка на лицето Мартин Дойчев показа, че той няма криминално досие. По-късно обаче тогавашният вътрешен министър Румен Петков уточнява, че това не е истинското име на убития и срещу него има няколко заведени следствени дела, след което той е променил самоличността си.

„Дойчев е лице, което има много сериозна биография, преди да смени името си“, коментира тогава Петков преди заминаването си за Великобритания, където участва в среща на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието от Европейския съюз по повод предсъединителната програма за България. „Убийствата в България за съжаление са много, но трябва да оставим службите да си свършат работата“. С този коментар министърът отказа да информира какви са делата срещу убития и се качва на самолета.
В Пловдив обаче тогавашният главен секретар на МВР

Бойко Борисов разкрива, че застреляният Мартин Дойчев всъщност е международният наркотрафикант Махмуд Хасан

който има богато криминално досие. След смяната на името му на Мартин Дойчев е объркал полицията в началото на разследването. У нас срещу Махмуд Хасан има висящо дело за контрабанда на 2,2 кг кокаин, заведено през 2001 г. „22-ма души от групата – разпространители на дрога на Махмуд, са били заловени в Европа с наркотици“, разкрива тогава Борисов и уточнява, че сириецът е бил гарант по голям канал за трафик на кокаин.

Година по-рано Софийският градски съд излиза с решение, с което променя името на Махмуд Хасан ал Саид в Мартин Хасан Дойчев, предоставено му е и българско ЕГН. Така трайно е сменено името на родения в Сирия палестинец, разстрелян посред бял ден на Петте кьошета в София в лъскав черен мерцедес. Той обаче е подсъдим по внесен обвинителен акт за опит за пренасяне на кокаин. Разбира се, в този акт той е все още с арабското си име.

Самият сириец заявява, че е приел християнството и е сменил името си, защото се срамува вече от мюсюлманското си име. Обяснил на магистратите, че се срамува от арабското си име, което създавало проблеми на децата и жена му.

В същия ден в Пловдив бе хваната група, занимавала се с търговия с кокаин, за чийто лидер се смята сириецът. Сред задържаните е български гражданин – Иван Иванов, който се оказа не само със сменено име, но и с променен ЕГН.

Той също е сириец, близък ортак на Махмуд. Заявил пред магистратите, че иска българско име и гражданство, защото вярва в свети Йоан Златоуст, а семейството му е много набожно и вече изповядва християнските ценности и религия. Така мъжът става Иван Иванов с чисто ново ЕГН и паспорт.

Тези два случая разпалиха дебата за това доколко е нормална законовата процедура за промяна на имена и ЕГН-тата.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков и правосъдният му колега Георги Петканов веднага обявиха, че законът трябва да се промени, като се даде възможност по тези дела да участват прокурори и полицаи. Те извадиха статистики, според които само за 2 години над 3400 човека са си сменили имената. Година по-късно депутатите действително извършиха законови промени и това безумие бе прекратено.

Името на покойния Мухмуд изплува години по-късно покрай делото срещу четирима българи, замесени в трафик на кокаин през Южна Африка

Сънародниците ни бяха осъдени на общо 60 години затвор в Кейптаун през 2011 г. Марио Васев (47 г.), Асен Иванов (51 г.), Борислав Атанасов (45 г.) и Атанас Биков (53 г.) бяха задържани на 1 март за трафик на близо един тон кокаин в залива Салданя. Четиримата нашенци и шестима граждани на Мианмар бяха осъдени за контрабанда на дрога на стойност 40 млн. долара. Четиримата не са случайни хора.

Марио Васев беше основен заподозрян за разстрела на т. нар. хроникьор на мафията Георги Стоев, екзекутиран на 7 април 2008 г. до столичния хотел „Плиска“. Борислав Атанасов – Мекото пък се прочу през 2009 г., когато беше отвлечен от „Наглите“ и пуснат след две седмици срещу откуп от 500 000 евро.

Боби Мекото и ортакът му Александър Торбов бяха разследвани за трафик на кокаин. Срещу тях тръгна и дело в Софийския градски съд заедно с нигериеца Джонатан Онума, Гриша Григоров и сириеца Махмуд Хасан ал Саид, известен като българския гражданин Мартин Хасан Дойчев. Всичките обаче впоследствие бяха оправдани поради липса на доказателства.
Трима наши лежат за трафик на дрога в ЮАР

Трима българи търкат наровете в Южна Африка. Двама от тях са осъдени на по 25 години затвор, а един получил 10-годишна присъда. Нашенците са заловени с 973 пакета кокаин на 1 март и вече имат присъди.

Скъпият наркотик е открит в кораб, акостирал на пристанището на югозападния град Салданя. Приблизителната стойност на кокаина, открит на „Уиндуърд“, е оценена на 34 млн. евро. Първоначално се смята, че българите са само мулета в нечия голяма наркоигра. Разследването обаче показва, че те самите са организирали трафика на кокаина. Имената им са познати както на полицията, така и в подземния свят.

Четвърт век в затвора в Кейптаун ще прекарат Марио Васев и Асен Иванов. Третият българин от групата – 53-годишният Атанас Биков, получи най-малка присъда – 10 г. затвор. За него не се знае много и името му не фигурира в полицейските сводки. 45-годишният Борислав Атанасов с прякор Боби пък изобщо не стигна до присъда, след като прокуратурата оттегли обвиненията срещу него. У нас той официално се занимава със строителен бизнес.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бойна нога! Нещо огромно се случва в България, Йотова разкри какво готви Радев
Next: От ГЕРБ казаха жестоката истина за Промяната: Застрашиха националната сигурност на България!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.