Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата
  • Новини

В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
vladaldldlqdlq.jpg

Шофьор стреля по кола в района на Владая, съобщи bTV. До инцидента се е стигнало след кратко преследване между два автомобила. Шофьорът е избягал. Куршум е уцелил в главата един от пасажерите в колата.

Екшънът се е разиграл заради 200 лв., които едните са дължали на другите.

Ето какво каза пред камерите пострадалият мъж: „Той дължеше сума пари на братовчедка ми и аз трябваше да отида да ги взема от него. Отидох да взема парите, той нещо я е заплашвал и също е казал, че има някакви намерения към мен“, разказа мъжът. Той уточни, че става въпрос за 200 лв. Преследването е продължило 10 минути, допълни пострадалият.

„Той има сергия тук, на Владая. Дава ми парите, вика: „Изчакай малко“. Извади ножа, видя, че съм с още две момчета, след което вика: „Хайде, тръгвайте си“. Ние запалихме колата, той извади пистолета, започна да стреля по нас. И по време на движение също стреляше и ме уцели в главата“, разказа пострадалият младеж.

От пресцентъра на МВР съобщиха за БНТ, че на мястото на инцидента има два автомобила. Шофьорът на единия твърди, че от другия е стреляно по него.

От „Спешна помощ“ съобщиха, че момче на 18 години е с леки наранявания.

Още крими:

22-годишен каналджия бере душа в болница след тежка катастрофа край средецкото село Малина. Екшънът на пътя се разиграл вчера в късния следобед при опит да избяга от полицията, съобщава Флагман.бг. В колата са пътували и трима нелегални мигранти.

Трафикантът, чието име е Владимир Ганев и е от София, шофирал Пежо 406. В района на кръстовището между селата Драка и Малина на главния път между Ямбол и Средец полицаите са му подали знак със стоп-палка за проверка. Вместо да спре, ускорил и отпрашил в посока село Малина. След няколко километра обаче заради високата скорост не е успял да вземе десния завой и изхвърчал от пътя. Тримата мигранти успели да излязат от купето невредими и се разбягали в различни посоки.

Полицаите са задържали 22-годишния Владимир, който заради тежките си наранявания е транспортиран с линейка в УМБАЛ-Бургас. Той настанен в реанимация с опасност за живота. Униформените са успели да хванат единия от бегълците, който е от марокански произход.

„Екшънът беше много голям. Имаше голяма суматоха в началото на селото. Момче от София – само на 22 години, трафикант, се опитало да избяга от полицията заедно с мигранти. Гледката с колата беше ужасяваща, тя беше размазана в мантинелата, навсякъде имаше кръв, следите още личат. Момчето беше зле, когато го качваха в линейката. Дано да се оправи“, каза свидетел от село Малина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов
Next: Предаваме на живо от Ванкувър, там е пълно с Българи! Отприщи се масова кървава престрелка, буквално стана военна зона

Последни публикации

  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.