Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата
  • Новини

В момента! Пътят край Владая: Стрелба! Уцелили са го право в главата

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
vladaldldlqdlq.jpg

Шофьор стреля по кола в района на Владая, съобщи bTV. До инцидента се е стигнало след кратко преследване между два автомобила. Шофьорът е избягал. Куршум е уцелил в главата един от пасажерите в колата.

Екшънът се е разиграл заради 200 лв., които едните са дължали на другите.

Ето какво каза пред камерите пострадалият мъж: „Той дължеше сума пари на братовчедка ми и аз трябваше да отида да ги взема от него. Отидох да взема парите, той нещо я е заплашвал и също е казал, че има някакви намерения към мен“, разказа мъжът. Той уточни, че става въпрос за 200 лв. Преследването е продължило 10 минути, допълни пострадалият.

„Той има сергия тук, на Владая. Дава ми парите, вика: „Изчакай малко“. Извади ножа, видя, че съм с още две момчета, след което вика: „Хайде, тръгвайте си“. Ние запалихме колата, той извади пистолета, започна да стреля по нас. И по време на движение също стреляше и ме уцели в главата“, разказа пострадалият младеж.

От пресцентъра на МВР съобщиха за БНТ, че на мястото на инцидента има два автомобила. Шофьорът на единия твърди, че от другия е стреляно по него.

От „Спешна помощ“ съобщиха, че момче на 18 години е с леки наранявания.

Още крими:

22-годишен каналджия бере душа в болница след тежка катастрофа край средецкото село Малина. Екшънът на пътя се разиграл вчера в късния следобед при опит да избяга от полицията, съобщава Флагман.бг. В колата са пътували и трима нелегални мигранти.

Трафикантът, чието име е Владимир Ганев и е от София, шофирал Пежо 406. В района на кръстовището между селата Драка и Малина на главния път между Ямбол и Средец полицаите са му подали знак със стоп-палка за проверка. Вместо да спре, ускорил и отпрашил в посока село Малина. След няколко километра обаче заради високата скорост не е успял да вземе десния завой и изхвърчал от пътя. Тримата мигранти успели да излязат от купето невредими и се разбягали в различни посоки.

Полицаите са задържали 22-годишния Владимир, който заради тежките си наранявания е транспортиран с линейка в УМБАЛ-Бургас. Той настанен в реанимация с опасност за живота. Униформените са успели да хванат единия от бегълците, който е от марокански произход.

„Екшънът беше много голям. Имаше голяма суматоха в началото на селото. Момче от София – само на 22 години, трафикант, се опитало да избяга от полицията заедно с мигранти. Гледката с колата беше ужасяваща, тя беше размазана в мантинелата, навсякъде имаше кръв, следите още личат. Момчето беше зле, когато го качваха в линейката. Дано да се оправи“, каза свидетел от село Малина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов
Next: Предаваме на живо от Ванкувър, там е пълно с Българи! Отприщи се масова кървава престрелка, буквално стана военна зона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.