Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В най-критичния за България момент ръкавиците паднаха! Скандалът между Румен Радев и Петков е тотален
  • Новини

В най-критичния за България момент ръкавиците паднаха! Скандалът между Румен Радев и Петков е тотален

Иван Димитров Пешев април 28, 2022
raadadavevv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Цинично в енергийно най-бедната държава в ЕС и най-бедните граждани да се казва “ще намерим газ, но ще плащаме по-скъпо”. Така държавният глава Румен Радев отговори индиректно на репликата на вицепремиера и финансов министър Асен Василев от вчера, че позицията да не се изпраща оръжие на Украйна, за да не се удължава войната е позорна.

Размяната на реплики продължи и днес, въпреки че пред журналисти президентът заяви, че не желае да обсъжда в Испания, където се намира на посещение, вътрешнополитически сблъсъци. “Аз не искам тук в Испания да отговарям на злободневни български теми”, заяви Радев, но и допълни, че асоциации, които се правят между войната в Украйна и Априлското въстание са “далеч от действителността”.

Работа е на изпълнителната власт да осигури количества на достъпни цени природен газ, за което е нужно превантивно мислене: как и от къде, с какви договори, и третото, но най-важното – каква ще е цената му. Именно това е работата на изпълнителната власт.

Именно в тази посока можем да вземем пример от Испания, настоя Радев, като даде пример, че шестте от станциите за регазификация в Европа се намират именно в тази страна, която получава газ както от САЩ, така и от Нигерия, а руският газ е само 6% от микса й.

Въпросът е какво ние правим в тази ситуация, запита Радев.

На въпрос дали смята да свика Консултативен съвет по национална сигурност във връзка със ситуацията, Радев заяви, че очаква да чуе дебата в парламента и аргументите на партиите и тогава ще вземе решение.

Освен това – “Много са темите за КСНС, коя по-напред”, запита президентът. Според мнението на Радев сигурността в момента във всичките й измерения е поставена на изпитания – военната, икономическата, а се говори все повече и за социалната сигурност. Държавният глава предупреди, че на вратата чука вторичната война на войната в Украйна, а сме на прага и на продоволствена криза. Блокирани са пристанищата на втората по големина държава производител на пшеница, Украйна, и Българската държава трябва да изиграе своята роля, за да подпомогне износа. Работим за износ на пшеница по река Дунав, посочи Румен Радев.

На въпрос обаче справя ли се правителството, Радев бе лаконичен: Това ще кажат хората. Вчера бях достатъчно категоричен в своите оценки.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Каракачанов изригна: Вчера, с помощта на правителството, беше извършена кражбата на века
Next: Ицо Хазарта попиля Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.