Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба
  • Новини

В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
salsviasviasiviasv.jpg

„Аз не съм от „Има такъв народ“ (ИТН), аз бях от гражданската квота само. Все пак изборите приключиха“. Това каза в интервю за предаването „Тази неделя“ Любомир Каримански, бивш депутат от ИТН и бивш председател на парламентарната бюджетна комисия.

Той беше и кандидатът на ИТН за управител на БНБ.

В момента Каримански е съветник на служебния финансов министър Росица Велкова.

При нови избори не би се кандидатирал за депутат, защото не вижда политически формат, който може да го привлече. „Не бих казал, че ме е разочаровала с нещо „Има такъв народ“. Напротив, аз извървях своя път, дадох каквото мога. Гледали сме и сме вървели в една посока“, уточни той.

Не изпускай тези оферти:

С лидера на ИТН Слави Трифонов за последен път е разговарял в деня на изборите – 2 октомври.

Като съветник на финансовия министър той смята за пресилени думите на Кирил Ананиев от ГЕРБ, че държавата фалира.

Според Любомир Каримански проблем е фактът, че с пари от Плана за възстановяване и устойчивост се покриват социални плащания.

Още политика:

Не се виждах в Министерски съвет. Мисля, че там трябва да отиват хората, които са по-подготвени от мен, и имат по-добро и подходящо образование, за разлика от мен и от Бойко Борисов.

Това каза Слави Трифонов пред Тошко Йорданов в рубриката „Нещо лично“ по Телевизия 7/8.

„Това са алчни хора с невъобразима жажда, което е по-силно от всичко, което притежават за власт. Не може да ги спреш, това не можеш по никакъв начин да го спреш. Властта, парите и славата са за хора, които не ги щат.

Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи.

Властта и парите са за хора, които ги искат, като ги консумират, и после като наркотик започват още повече да ги искат“, каза още Трифонов.

„Това е изумителен наркотик, тези три дявола колкото повече ги искаш, т.е. колкото повече ги взимаш, толкова повече ги искаш. Това е нещо като някакъв политически хероин, властта, славата и парите, това е нещо, което те побърква, това е наркотик 100%.

Аз нямам никакво намерение да се разболявам, не стига, че съм болен от толкова други неща, а сега и да се разболявам от тези наркотици“, допълни Слави.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата
Next: Бистришката Ванга- Искра със сензационно разкритие за Бойко Борисов и бъдещото управление

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.