Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В следващият епизод на Мрежа от лъжи-Асия посещава Волкан в ареста, за да му каже, че няма да излезе скоро
  • Новини

В следващият епизод на Мрежа от лъжи-Асия посещава Волкан в ареста, за да му каже, че няма да излезе скоро

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
bfsdhhereryer.png

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица  ” Мрежа от лъжи “, предавана от понеделник до петък вечерта по bTV Lady.

Информацията е написана за Теленовелас Новини!
Превод и адаптация: Telenovellas News

Асия казва на Дерин, че трябва да помисли за Зейнеп. Ако не я вземе с тях, Волкан ще се ядоса.

Дерин твърди, че е права.

Асия успява да я хване за ръката и да я издърпа. Прегръща я. Дерин си спомня, че Асия я спаси предния път от колата, когато падна в морето.

Онур им помага, но Дерин изпада в криза. Асия й удря шамар, за да се осъзнае.

Отвеждат я в болница и я преглеждат.

Онур казва на Гьонюл, че Асия е спасила Дерин и то не за първи път.

Лекарят казва на Гьонюл, че трябва да заведе Дерин психиатрична болница.

Гьонюл благодари на Асия, че е спасила живота на дъщеря й. Асия й напомня, че за нея животът е ценен и отново й повтаря, че не е видяла Халюк, когато се е разболял.

Асия уверява Гьонюл, че нито тя, нито Али искат парите на Гючлю.

Асия посещава Волкан в ареста, за да му каже, че няма да излезе скоро и че Дерин е приета в психиатрична болница.

Месец по-късно

Али и Демир предпочитат да запазят приятелството си и отказват да дружат с Ипек.

Селчук моли Нил да си обещаят да не карат децата си да се срамуват от тях.

Асия се готви да отиде на дипломирането на сина си.

Дерин, напълно излекувана, е изписана. Тя пита майка си дали Онур е там и тя й казва, че той винаги е бил до нея. Преди да се прибере у дома, Дерин иска да посети едно място.

Деря е единствената, която посещава Волкан в затвора.

Преди 3 седмици

Али посещава баща си и той го уверява, че е невинен и че всичко е направил заради него. Али смята, че баща му мисли само за себе си.

Сега

Волкан е съсипан, че Асия не е отишла да го посети. Оплаква се, че никой не е дошъл. Волкан иска да си отмъсти на Онур, защото смята, че той е размътил главата на Гьонюл.

Асия казва на Али, че независимо какво е направил баща му и какво казват другите, Волкан го обича.

Джерен моли Пелин да предаде оставката й на Асия.

Деря казва на Селчук, че Джерен чака момче. Лекарката му казва, че Джерен е решила да се премести в Истанбул.

Continue Reading

Previous: Почина черноморският Хачико, който 12 години чака мъртвия си стопанин
Next: Слави Трифонов: Проблемът е, че Нургюл сама води битка за родината си, която я е изоставила

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.