Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В следващия епизод на Мрежа от лъжи-Волкан моли Асия да даде няколко дни на Али и после ще го доведе да поговорят
  • Новини

В следващия епизод на Мрежа от лъжи-Волкан моли Асия да даде няколко дни на Али и после ще го доведе да поговорят

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
etleltasntasodiask.png

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица „Мрежа от лъжи“, предавана от понеделник до петък вечерта по bTV Lady.

Информацията е написана за Теленовелас Новини!
Превод и адаптация: Telenovellas News

Хиджран благодари на Асия, че е помогнала на Селчук. Асия й дава телефонния му номер, но Селчук затваря, когато тя му се обажда.

Демир се извинява на Али и му дава подарък.

Суна моли Гьонюл да помогне на нейна приятелка.

Волкан предупреждава Гьонюл, че Мерт им създава проблеми.

Гьонюл ще се заеме с въпроса.

Нил разказва на Асия, че Селчук е имал проблеми с майка си, а баща си не го познава.

Халюк намеква на Волкан, че Тургай иска да се ожени за Асия. Волкан се дразни.

Дерин пък се ядосва, че Волкан не спира да мисли за Асия.

Асия кани Тургай на вечеря. Лекарката споделя терзанията си с колегата си.

Бахар отива с Деря в дома на Волкан за вечеря, за да говорят с Али.

Мислейки, че ще го накара да се върне у дома, Бахар му казва, че Асия е получила предложение за работа в Истанбул и смята да замине, ако той реши да живее с баща си.

Волкан иска с Али да отидат при майка му, но Дерин ги чува и ги прекъсва. Казва на детето, че е поканила родителите на съучениците му.

Волкан казва на Дерин да не се меси в неща, свързани с Али. Заявява й, че Али си има майка и настоява да отмени събирането, защото Али има нужда от терапия, а не да се прави, че нищо не е станало. Дерин отказва.

Гьонюл съветва Дерин да бъде търпелива и да остави Волкан да прави каквото иска.

Селчук отива при Асия и след като й благодари за помощта, когато падна от сградата, я моли да се грижи за Нил. Асия му казва, че майка му е отишла в болницата, а Селчук се изнервя и казва, че няма майка.

Волкан пристига и го пита какво прави там. Асия го защитава и казва, че тя го е извикала.

Волкан моли Асия да даде няколко дни на Али и после ще го доведе да поговорят.

Арслан вижда Тургай в дома на Асия и й разказва, че той и Халюк са говорили за тях.

Асия е разочарована от колегата си и го гони.

Continue Reading

Previous: Една приятелка си защипва с щипка ухото! Когато разбрах, че помага за много неща направо се изумих
Next: И Катето Евро се намеси в скандала между Диана Димитрова и Вергов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.