Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В следващия епизод на Опасно изкушение-Ендер и Джанер виждат, че Йълдъз и Енгин излизат от дома му
  • Новини

В следващия епизод на Опасно изкушение-Ендер и Джанер виждат, че Йълдъз и Енгин излизат от дома му

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
gdfhfghtrjtr.png

Ето какво ще се случи в понеделник в поредната серия на хитовата поредица „Опасно изкушение“, предавана от понеделник до петък вечерта по bTV.

Йълдъз се среща с Енгин и започва да хвали Ендер.

Кумру засича Йълдъз и Енгин в едно кафене и ги снима как се хващат за ръце. Всъщност Йълдъз обръща кафето си върху Енгин и тръгва да го почиства.

Енгин е решил да говори с Ендер и да ѝ каже, че между тях нищо не може да има, защото той е влюбен в Йълдъз.

Йълдъз се обажда на Ендер и я информира, че Енгин иска да говори сериозно с нея.

Кумру веднага разказва на майка си за срещата в кафенето.
Хилял чува разговора и докладва на Ендер, че Йълдъз опитва да се добере до Енигн.

Ендер поставя задача на брат си да проучи отношенията между Енгин и Йълдъз.

Джанер и Кумру излизат на разходка. Тя му показва снимките от кафенето.

Хилял се опитва да се сдобие със снимките от телефона на Кумру и наема хакери да разбият паролата. Освен това изпраща съобщение на Йълдъз да отиде в дома на Енгин.

Хилял се обажда на Ендер и я изпраща в дома на Енгин, за да се увери лично, че двамата с Йълдъз се срещат.

Йълдъз показва на Енгин съобщението. Разбира, че това е шега и си тръгва.

Ендер и Джанер виждат, че Йълдъз и Енгин излизат от дома му. Ендер се ядосва.

Кумру и Йълдъз се скарват.

Ендер предупреждава Йълдъз, че ще проучи случая и отново ще разговарят.

Кумру показва на Ендер снимката на Енгин и Йълдъз. Енгин отива у Енгин, който ѝ разказва, че Йълдъз е идвала.

Моли Ендер да бъде до него като приятелка и признава, че е влюбен в Йълдъз.

Ендер съобщава на Доан, че Алтай е подставено лице.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Галин си го върна на ТоТо, с кариерата на звездата от СкандаУ е свършено
Next: Нови зловещи разкрития за ужаса с Дебора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.