Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Турция потече най-дългата изкуствена река в света, задмина Панамския канал
  • Новини

В Турция потече най-дългата изкуствена река в света, задмина Панамския канал

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
gsdfgdfgherherh.png

Тъй като Турция изпитва остър недостиг на вода поради изменението на климата, новият канал Мардин-Джейланпънар от язовира Ататюрк в Шанлиурфа до Мардин в югоизточна Турция започна да доставя жизненоважна вода на близо 506 хиляди декара земеделски земи, която ще бъде стимул фермерите да успеят да увеличат производството си, пише “Марица”.

В рамките на Югоизточния анадолски проект (GAP), многосекторен интегриран проект за регионално развитие, каналът беше завършен и бе пуснат в експлоатация вчера.

 

Със своята дължина от 221 километра, „каналът на изобилието“ ще позволи на обширни райони от турската част на Месопотамия да получава реколтата три пъти годишно и ще увеличи доходите на фермерите.

„Каналът Мардин-Джейланпънар е най-дългата изкуствена река в Турция. Той е по-дълъг от Суецкия канал и три пъти по-голям от Панамския канал. 

Когато всички участъци на мащабния проект бъдат завършени, обширни площи земеделска земя, еквивалентни на размер на 70 000 футболни игрища ще бъдат напоявани обилно“, съобщиха от Министерството на земеделието и горите в Анкара.

Изграждането на канала струва 2 милиарда TL ($75 милиона).

С канала от този регион ще се задоволяват 35% от нуждите на страната от зърно.

„Историческо събитие е, че водата на река Ефрат ще се срещне с плодородните земи на горна Месопотамия“, заяви пред местните медии Дурсун Йълдъз, ръководител на Асоциацията за водна политика.

Йълдъз отбеляза, че проектът е настроен да удвои селскостопанските добиви, като разшири гамата от продукти извън зърнените култури, за да включи цитрусови плодове и парниково отглеждане.

Довеждането на водата от Ефрат до Мардинската равнина не само ще бъде от полза за региона и Турция, но също така ще допринесе значително за продоволствената сигурност и на съседните страни.

Йълдъз заяви, че прекомерното използване на намаляващите подпочвени води в региона през последните три десетилетия също ще бъде ограничено.

Мехмет Шериф Йотер, ръководител на Центъра за търговия със зърно Къзълтепе, също подчерта, че каналът може да създаде работа за приблизително 300 000 души.

„Каналът ще напоява тези земи и те ще изхранват цялата нация. Проектът ще вдъхне живот на региона“, допълни Йотер.

„Понастоящем жънем два пъти годишно. С канала, в някои райони, дори може да са възможни три реколти годишно. Мардинската равнина в момента отговаря на 20% от нуждите на страната от пшеница и бобови растения. След като каналът започне да функционира напълно, Мардинската равнина ще задоволява поне 35% от нуждите на страната ни. Ако производството процъфтява, външната ни зависимост ще намалее”, добави той.

Ремзи Текин, фермер от област Къзълтепе, заяви, че страдат от недостиг на вода поради горещините през лятото.

“Производителите ще бъдат облекчени, след като проектът приключи. В момента ние черпим вода от 600-700 метрови кладенци.

След като ние получим водата от канала в Месопотамската равнина, нашите нужди от напояване ще бъдат задоволени, без да разчитаме на външни източници”, заключи той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пикантни подробности около старта на Игри на волята тази вечер
Next: Изненада! Стана ясно къде ще работи Жени Марчева след като напусна телевизията

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.