Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Габи е моята едничка дъщеря, милото ми, смазана е от болка, рядък рак я погубва
  • Новини

Габи е моята едничка дъщеря, милото ми, смазана е от болка, рядък рак я погубва

Иван Димитров Пешев януари 20, 2023
gabikazs.png

„Казвам се Станимира и ще ви споделя историята на моята едничка дъщеря Габи на 13 години. Диагностицирана е с рядък и агресивен рак. Измина точно година, откакто непосилната болка се нейно превърна в ежедневие.”, започва разказа си пред „Пловдивмедия” страдащата майка.

Кошмарни диагнози – остеопороза, коксартроза, болест на Пертес. Последната и най-ужасната, потвърдена след биопсия, е Сарком на Юинг. Със смазващия курс на химио- и лъчетерапия болката е още по-страшна.

Катя КАЗАКОВА

Към момента Габи е с над 60% некроза на тазобедрената кост. Наложителна е операция за подмяна на костта с имплант и премахване на тумора. За лечението ѝ в Турция са необходими по първоначална оценка около 500 000 лева.

Не изпускай тези оферти:

„МИЛИ ХОРА, НАДЕЖДАТА НИ Е ВЪВ ВАС!!! МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ! МОЛЯ ВИ ЗА НАДЕЖДА ЗА ЖИВОТА НА ЕДИНСТВЕНАТА МИ ДЪЩЕРЯ!”, проплаква клетата жена, която също има тежко заболяване.

След рконсултации с лекари от клиники в различни държави, насочили се към Германия. Тъй като Габи вече беше преминала няколко химиотерапии и лъчетерапии в България, специалистите посъветвали да не сменят рязко протокола, по който тя се лекува,.

Този вид рак бързо развивал резистентност. В Германия има специализирани Центрове за Саркоми, както и медици със специалност туморна ортопедия и хирургия. След дълга комуникация успели да запазят дата за операцията на Габи в град Есен – 26-ти януари т.г. На 16 януари били на консултация при проф. Хардес и проф. Теге.

Те обяснили какво ще представлява операцията, показали им прототип на протезата. Направили рентгенография на таза на Габи, за да измерят костта й и да поръчат да се изработи протеза.

Следващите дни ще се свържат отново с тяху, за да ни информират какво предстои . Как ще продължи лечението зависило от това как ще протече операцията, която ще е около 4 часа, какъв обхват на резекция на тумора ще постигнат.

Много важно било доколко ще е успешно поставянето на протезата, дали ще възникнат някакви усложнения, тъй като е чуждо тяло за организма, както и каква ще е оценката на Патологията след като обработят биопсията от тумора.

„Мамо, как ще съберем 200 000 лева, това са ужасно много пари. Нямам ли шанс?”, отчаяна е Габи. И само си вдъхва надежда: „Хората са добри! Те няма да ни оставят сами, нали!”.
Желаещите да помогнат:

BG52FINV91501317645832
Габриела Павлинова Хаджиева

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за този директор на болница: Подкара линейка, за да спаси ранена жена
Next: Разконспирираха я! Ето кой е новият мъж на Софи Маринова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.