Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Габровци откриха райско място на Шкорпиловци – евтино настаняване, вкусна и евтина храна, безплатен плаж!
  • Новини

Габровци откриха райско място на Шкорпиловци – евтино настаняване, вкусна и евтина храна, безплатен плаж!

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
htrhtrhrthththt.png

Габровско семейство реши да даде шанс за почивката си на ходел две звезди в Шкорпиловци. Харесали го по интернет заради високата оценка 9.4/10.
Отишли са за шест дни, с едно 7-годишно дете. Решават да разкажат повече след скандала около телешките пържоли и огромните сметки.

Хората смятат, че въпреки наличието на неприятни ситуации, има напълно приветливи и нормални места, с нормални цени. Трябва да подкрепяме хората, които се опитват да предлагат качество. Дали са пълна оценка на мястото, където са били и описват почивката си като чудесна.
На мястото са открили повече от всичко, което са очаквали

Самото населено място е на 1.5 километра от плажа, но е изключително спокойно. Магазинчетата са с абсолютно стандартни цени. Вечерните разходки до плажа са наистина приятни, защото има много красива алея с пейки навсякъде по пътя.

Стига се до чиста и огромна плажна ивица, която в голямата си част е със свободен достъп

Само на централния плаж има място с платени чадъри и шезлонги, където се намират и няколко заведения за хубаво хапване и пийване.
Повече за мястото, където са отседнали:

Става въпрос за вила, близо до центъра на Шкорпиловци, която е като малък хотел. В него има 14 стаи, като тази на въпросното семейство е четворна – с климатик, голяма веранда, хладилник, телевизор. Всяка стая има собствена баня. Има и допълнителна тоалетна на първия етаж. Мебелите са в добро състояние, много са красиви, матраците са удобни. Всичко е подредено и чисто, като на всеки два дни се сменят кърпи и чаршафи и се чисти.

Към хотела има открит ресторант, с отлична храна

Най-много са им харесали мидите, заедно с няколкото вида риба, които се предлагат. Цените са нормални, има коктейли, сладолед.

Голямо попадение се оказа и ресторантчето към хотелчето, което е разположено на втория етаж, на открита тераса. Мястото отново беше чисто и приятно, а храната – повече от отлична! Има разнообразие от храни, включително и няколко вида риба, а мидите просто са задължителни, без спор, това са най-вкусните миди, които сме яли някога! А цените са повече от нормални!

Самите домакини са изключително мили и любезни хора, с които е удоволствие човек да общува!”, допълни Надя Колева за вила Адриан.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Адско меле между бус и тир блокира голям път
Next: Денков каза има ли военна опасност за България и ще ни нападне ли Русия

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.