Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гавра в bTV: Колегите на Юксел Кадриев го унижиха в ефир на тема
  • Новини

Гавра в bTV: Колегите на Юксел Кадриев го унижиха в ефир на тема

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
ouskdasldasd.png

Водещият Юксел Кадриев със сигурност се превърна в тема за подбив на колегите си, но този път те прекалиха и по-лошото е, че го направиха достояние на зрителите

Шегата за сексуалната ориентация на Кадриев бе изстреляна в ефира на bTV в понеделник в 6:55 ч. сутринта от спортния журналист Петър Бакърджиев, който често се майтапи солено с колегите си.

Повод за майтапа с Кадриев стана излъчено видео, в което мъж свири на пиано под водата, оборудван с предпазен костюм. Дни по-рано Юксел Кадриев публикува видео в платформата Youtube, в което изпълнява кавър версия на всеизвестната коледна песен Let It Snow („Нека вали сняг“), докато свири на пиано, пише „Уикенд“.

„Юксел Кадриев може също да се снима под вода. Доколкото знам е планинар, броди из планината“, обади се Петър Бакърджиев. Водещият Златимир Йочев тихо предположи, че „Юксел събира гъби“, но колегата му се направи, че не го е чул и с широка усмивка попита цели 3 пъти: „Съчки ли събира Юксел в планината?“, правейки препратка към известната песен на Деян Неделчев – Икебаната, която е неофициален химн на родните хомосексуалисти.

Не изпускай тези оферти:

За момент грубата шега на Бакърджиев с Юксел, стъписа и Златимир Йочев и синоптика Борислав Лазаров. Само няколко секунди по-късно и двамата прихнаха да се смеят, заразени от смеха на Бакърджиев.

За да спасят положението, операторите веднага пуснаха друг клип от видеообмена, а Боби Лазаров побърза да замаже гаврата с Юксел Кадриев с пожелание към всички „тик-токъри, ютубъри и инфлуенсъри“.

Що се отнася до спортния журналист Петър Бакърджиев, то той често си прави груби и необмислени шеги в ефира на bTV с колегите си.

Преди година той забърка синоптичката Натали Трифонова в интимна интрига с репортера Денислав Борисов. Без много да му мисли, Бакърджиев разказа как докато идвал на работа рано сутринта, видял Денислав Борисов да слиза от джипа на Натали.

Засегната от разказаната в ефир история, Натали Трифонова потърси обяснение от Бакърджиев: „Ти си голям интригант! Постоянно искаш нещо пред зрителите да ме изложиш. Не може нашите истории да ги плямпаш така в ефира“, скара се блондинката на спортния журналист.

Няколко месеца по-късно Денислав Борисов напусна медията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дадоха ми 7 кирливи левчета! Ще избягам и никога повече няма да се върна в България! Дадоха ми 7 кирливи левчета! Ще избягам и никога повече няма да се върна в България
Next: България плаче! Отиде си психологът със златно сърце Ваня Пандиева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.