Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гавра с работници от България в Германия: Плащат 560 евро месечен наем за 8 кв.м, а после…
  • Новини

Гавра с работници от България в Германия: Плащат 560 евро месечен наем за 8 кв.м, а после…

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
dsfkgfdskhfdhkfgkhgfhgf.png

Няколко месеца усилена работа в Германия, но пък добра заплата и осигурено жилище – за мнозина от България, Румъния и други източноевропейски държави подобни обещания от интернет звучат като истински шанс.

За съжаление обаче в действителност много от тези хора стават жертва на принудителен труд, а понякога и на насилие. Много от тях дори натрупват дългове, за да се върнат в родната си страна, пише в обширна статия по темата „Бохолтер-Боркенер Фолксблат“.

Борбата срещу престъпните практики ще се води от двете страни на германско-нидерландската граница. Причината: нидерландски фирми посредници за наемане на работници нерядко настаняват служителите си при много лоши условия в Германия срещу изключително високо заплащане и ежедневно ги превозват през границата до работното им място.

Първоначално подобни схеми се прилагаха в месопреработвателната индустрия, но напоследък и в други отрасли, пише още германското издание, цитирано от Дойче Веле.

Пагонис Пагонакис описва пред „Бохолтер-Боркенер Фолксблат“ как точно функционира експлоатацията на наетите хора. Той е координатор на проекта „Честна организация на свободното движение на работна ръка“, който предлага консултации на български, румънски, гръцки и английски език.

„Структурите на търговията с хора от ангажирането през настаняването до работата са кръговрат, от който хората почти няма как да се измъкнат сами“, казва пред „Бохолтер-Боркенер Фолксблат“ Пагонакис, като дава за пример двойка от Полша, която през август дошла да работи в Нидерландия. Хората повярвали на обещанието.

В крайна сметка били настанени в Германия в стая с размери два на четири метра, за която трябвало да плащат 560 евро месечно. Ежедневно пътували по 120 км за работа в една нидерландска фабрика за преработка на картофи, като транспортните разходи били удържани от заплатата им. Пагонакис съобщава, че им били удържани и пари за здравна осигуровка, но за това нямало никакви документи.

Когато се оплакали на надзирателя от размера наема и пътните разходи, се стигнало до бой – полякът бил ранен тежко: получил травми на черепа и по лицето. Лечението струвало 3000 евро, но от здравната осигуровка нямало и следа.

Потънал в дългове и сериозно ранен, мъжът се върнал в родината си – в Германия той отказал необходимата операция. Жертвите обаче рядко са готови да дадат показания срещу посредниците в схемата, посочва Пагонакис.

Изданието подчертава, че тук става дума за класическа форма на модерно робство и посочва, че случаят далеч не е единичен. Пагонакис е запознат с много други подобни тъжни съдби. Например историята на млада полякиня, на която ѝ бил отнет паспортът и на нея просто ѝ се наложило да работи без заплащане.

„Темата се пренебрегва“, казва експертът, който е на мнението, че политиците трябва да се заемат с проблема. До момента в Германия те са забранили само ползването на фирми посредници в месопреработвателната промишленост. А в Нидерландия същите структури продължават да функционират, само че работниците биват настанявани в жилища в Германия.

„От осем милиона заети в Нидерландия два милиона са наети чрез посредници“, казва Пагонакис. Той пояснява още, че отдаването под наем на жилища в Германия за експлоатираните работници е много доходоносен бизнес за престъпните банди.

„Те обичайно са без образование“

Пагонис Пагонакис е често търсен експерт. Той говори по проблема и пред много други медии. Пред WDR Пагонакис обяснява защо подмамените работници от Източна Европа не могат да си намерят друга работа в Германия.

„Те обичайно са без образование, нерядко са неграмотни, именно поради това стават и жертва на посредниците“, казва той и добавя, че като се има предвид, че са задлъжняли за наема и за транспортните разходи, те изпадат в голяма зависимост от фирмите, които са ги наели. „Те на практика нямат алтернатива“, посочва Пагонакис.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Игнажден! Важно! Какво се прави на този ден и се слага на трапезата за здраве и берекет?
Next: Кризата удари тежко българска компания, уволненията започнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.