Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гадател предсказа, че България ще има жена лидер, а цените на имотите предстоят да спаднат
  • Новини

Гадател предсказа, че България ще има жена лидер, а цените на имотите предстоят да спаднат

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
astrotaotalg.jpg

Радхавендран Мариапан е едва на 28 години, но вече е търсен астролог в страната си. Той живее в южната част на Индия. По образование е електронен инженер, но работи в семейната фирма, която е в текстилния бранш.

 

Астрологията става негово хоби и страст, както сам споделя, а после и втора професия. Има интереси и в сферата на маркетинга, дизайна, изкуствата и занаятите. Публикуваме част от обширното интервю, което той даде на Цветелина Узунова за в. „Ретро“.

– Г-н Мариапан, как открихте астрологията?

– Аз бях атеист и не вярвах в никакви мистерии. Все си мислех, че са неща, които плашат хората, а някой прави богатство от това. Виждал съм такива, които са готови да дадат огромни суми, вярвайки, че някой астролог ще им обещае да са много по-богати, ако похарчат още повече пари и следват съветите, които той ще им даде.Обаче, когато бях на 17, един астролог ми каза, че ще уча за инженер по електроника.

 

И всъщност точно така стана по-късно. От този момент погледнах на астрологията сериозно. Разрових семейната история и разбрах, че дядото на майка ми е бил известен астролог с много точни прогнози. Но истинският интерес се появи след смъртта на майка ми, когато бях на 22 години. Започнах да анализирам по-дълбоко семейните си корени и това ме накара да навляза навътре в тази наука.

– Какви отговори дава астрологията?

 

– В рождената карта на човека всяка планета, всеки знак и дом говорят на различен език и дават различна информация. Но факт е, че всеки въпрос, който имате в ума си, може да получи отговор от тази карта. Планетите имат конкретни характеристики, знаците и домовете също подсказват много информация със своята позиция.

Например: ако се интересувате за своята кариера, трябва да гледате къде е Сатурн, къде е разположен знакът Козирог и какво разкрива 10-ият дом. По тези показатели астролозите могат да анализират дори фирмата, в която ще работите, времето, в което ще прекарате на това работно място, кога ще напуснете. Понякога, ако Вселената позволи, можем дори да определим и точното място, локацията, където ще работите. Това е нещо съвсем ново в астрологията.

– А какво ще кажете за България?

– Според моите наблюдения България е подвластна на Дева, което носи аналитична енергия. Девата се смята за сух, безплоден знак (г-н Мариапан смята, че е правилно за рождена дата на съвременна България да се използва 22 септември 1908 – Денят на Независимостта.

В Западната система това е Везни, но във Ведическата е Дева – бел. ред.). Сигурно цените на имотите при вас са се качили през първите четири месеца на тази година, но предстои да спаднат. Друго интересно, което виждам, е жена лидер, която ще излезе под прожекторите скоро.

Името ѝ може да се отнася по някакъв начин към думите Любов и Лечител. Земеделският сектор се развива отлично след 22 юли. В политиката предстоят много скандали и разкрития. Северният лунен възел влиза в Овен и попада в 8-и дом. Има индикации за насилие и трябва да бъдете внимателни. Това разположение е в квадратура с Венера, което подсказва, че може да има ръст на случаите на насилие над жени.

– Споменахте колко важна планета е Сатурн. В момента е ретроградна. Какво можем да очакваме?

– Това положение работи в зависимост от знака, в който се разгръща. По нашата система той попада във Водолей, което е 11-ият астрологичен дом. Много хора ще се върнат към бивша любов. Това се случва и при ретрограден Меркурий. Възвратното движение на Сатурн дълбае надълбоко в тайни на правителствено ниво. Много такива скрити процеси и факти ще излязат наяве. Случаите на Ковид-19 ще започнат пак да се увеличават до 12 юли.

След тази дата Сатурн ще е ретрограден в Козирог. Това би довело до загуба на работни места за хора, които от дълги години са в дадена компания. С особена сила се отнася до Индия, Бразилия, Южна Африка и Мексико. Редица развиващи се страни ще се сблъскат с безработицата.

В същото време трябва да отбележим, че Сатурн ще е в 8-ия дом от Близнаци, което значи, че САЩ също ще бъдат силно засегнати. Тези процеси рязко ще се засилят след 22 юли. Бих посъветвал хората да не вземат заеми в следващите две години.

– Астролозите предвидиха ли Ковид пандемията?

– Когато става въпрос за прогноза на мащабни световни събития, ние трябва да анализираме енергиите, преобладаващи сред хората, и това, което се случва на небето. Истината е, че по планетите не можем да предскажем всичко до най-малка подробност.Аз имам мой метод, наречен TRIAD ASTROLOGY (Астрологична триада – бел. ред.). Това означава астрология + психология + Карма. Когато анализирам нечия карта, гледам също картите на партньора, на децата и едва тогава стигам до заключения.

 

Същата схема прилагам и към световните събития. В момента е налице ръст на националистически и радикални енергии в целия свят. Междувременно през 2019 г. имаше силна енергия в Стрелец, който управлява пътуванията. Това беше особено силно през декември същата година.

 

Прогнозите сочеха, че ще се случи нещо, което ще наложи забрана за пътуванията. Което и стана. Милиони хора дори бяха затворени по домовете си. Ето на това ниво астрологията може да даде прогнози. Но какво точно ще се случи в детайли, зависи от съвременните световни сценарии.

– Вярвате ли, че енергиите на Земята драматично се променят и ние преминаваме на друго ниво на цивилизацията? Какво предстои?

– Съгласен съм с вас, че историята, която предстои да бъде написана в бъдеще, ще определи тези времена като драматична промяна. Но все пак нека подчертая, че нито една цивилизация не е създадена за един ден, нито една не е разрушена за един ден. Това се отнася и за настоящите тенденции. Светът ще бъде изложен на много мистерии през следващите години, ще се разрастват духовните практики.

Ще има много иновации в сферата на екологията, ще има серия от правителствени сътресения и промени навсякъде. Борбата за равноправие ще е много яростна.

Ще се правят опити за установяване на диктатури, преди светът да премине към власт на хората. Тенденцията да работим отвсякъде, независимо къде се намираме на планетата, ще се засили.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Синът на Кеворкян е арестуван. Бил е пиян и дрогиран зад волана
Next: Нинова със спешна среща и ултиматум към преговарящите: Никакво протакане и шикалкавене, трябва да

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.