Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гадател предупредил Алексей Петров за атентата още в неделя
  • Новини

Гадател предупредил Алексей Петров за атентата още в неделя

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
gasddastqwtast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Даниел Делчев – Дидо бе участник в риалити шоуто по Нова тв – “Биг брадър”. Преди пандемията потъва вдън земя за повече от 10 месеца, след като заминава със своя приятелка на екскурзия в арабските емирства. Интерпол го пуска за издирване, след което е разпространена информация, че е задържан заедно с още двама българи.

“Тръгнах да търся баща си, който се оказа голяма клечка в арабския свят. Имах среща с шефа на неговата охрана, когато ме обградиха 20 джипа и изскочиха командоси. Арестуваха ме, а обвинението ми бе за опит за преврат. Искал съм да сваля тамошното правителство. Кой тръгва да прави подобни неща по джапанки”, разказва риалити героят.

Бил арестуван, а след това освободен благодарение на Алексей Петров. “Той ми помогна и ме освободиха. Направи го благодарение на собствените си връзки и контакти, които бяха многобройни”, твърди Дидо. Оттогава двамата с Алексей имат много общи истории и Даниел му става един от най-доверените приятели. Преди няколко години Даниел открива, че има гадателски възможности и може да предвижда бъдещи събития. За това използва карти Таро. Самият Делчев твърди, че всяка седмица е предсказвал бъдещето на Алексей Петров и той се е вслушвал в съветите му.

– Г-н Делчев, какви бяха отношенията ви с Алексей Петров? Разбрахме, че тези дни ще ви викат на разпит в ГДБОП по случая с убийството му?

– Говорих с Алексей в неделя. Той ми е като втори баща. От години работя с него, той е от малкото хора, които ми помогнаха да се измъкна от затвора. Но и не само това. Аз имах дарбата да виждам какво ще се случи в бъдещето и всяка седмица му представях прогноза за него самия. Тук в това убийство видях, че е свързано с власт и пари. Казах му в неделя: “Човек, ще има убийство покрай теб за власт и пари тази седмица, внимавай!”. При него се показваше картата, защото аз виждам на карти Таро, показваше се, че е замесена картата на любовта. Излезе и картата на Смъртта.

– Как започнахте да се занимавате с карти Таро?

– Преди три години Алексей ме нави да започна да гледам на тях, тъй като смяташе, че имам дарба. Много от нещата, които казвах, се сбъдваха. И така в мрежите натрупах над 80 000 последователи. Алексей видя тази дарба в мен и ме накара да правя безплатни лайфове, за да помагам на хората. Самият той искаше да го правя с него и дори ми даваше по 3000 лева на месец, за да съм му “гледач”. В продължение на три години го правеше до онзи ден. Аз съм от малкото хора, които се караха с него и дори веднъж се шегувахме, че ми е лична охрана. Веднъж дори го уволних, но всичко беше на майтап, разбира се.

– Като казвате охрана, познавате ли охранителите му, с които той се движил постоянно?

– Не. Нашите срещи бяха много потайни, за тях не се знаеше нито предварително, нито по друг начин. Според мен точно от личната му охрана идва предателството към него и оттам нещата се получиха така фатално. Неговите хора го предадоха!

Предсказанието, което му е направил, е дълго 25 страници

– Те ли са физическите убийци, или има наемен килър?

– Първо си е предателство от близки хора до Алексей. Предсказанието ще ви изпратя за новата седмица, което му направих. Той реагира само с: “Добре, ще внимавам”. Допълних му, че картите показват от какво естество ще бъде предателството, замесена е жена и любов. Така смятам, че е станало убийството. Всяка една карта се прави в комбинация и показва точно какъв е проблемът и откъде тръгва. При него показваше любовно предателство и убийство от любов. Освен че си правя извода, че става дума за любов, падна му се картата на Страшния съд, а това означава, че нещо е надробил в миналото и сега ще си плати за стари грешки. Това е версията на 99%, предателство от страна на жена, смятам. Жената е използвана, не е знаела почти нищо най-вероятно. Грешката му е, че се е предоверил на тази жена. Обаче тук искам друго да кажа – това убийство не е като в миналото – разпределение на територии, то е политическо. Нов вид убийство е това, не като при мутрите.

– Какъв е бил последният ви разговор?

– Ние не си говорихме за личния му живот, а за нещата, които го вълнуваха, а те бяха многообразни. Той се интересуваше дали ще стане пак шеф на ДАНС. Казах му, че няма да стане. Преди седем месеца бях на лична среща с него да му гадая и ме пита – “Предлагат ми да направя една работа, ама се чудя да се съглася ли”. Казах му тогава, че картата му се падна още тогава за първи път на Смъртта. Казах му да не го прави. Следващият път, когато му се падна картата на Смъртта, беше в неделя.

– Мислите ли, че ще се разкрие убийството?

– Не. Говорим за политическо ниво убийство. Алексей го подценяваха, а той знае много неща, опасен става и за много хора, а и беше много добър манипулатор. Беше като нож с две остриета за много хора. За мен властта и влиянието, което искаше да има, му изядоха главата. Казвах му винаги, че това не е за него и ще свърши зле. Но не ме послуша.

Източник: “България днес”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков с нови разкрития за разстрела на Алексей Петров, масовата чистка в МВР започна
Next: Мъдрите завети на баба: 4 неща, които не трябва да изхвърляте от дома си, за да не си навлечете беди и лош късмет!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.