Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Галена и Владо Зомбори като Азис взривиха жури и публика с хита По, По, По
  • Новини

Галена и Владо Зомбори като Азис взривиха жури и публика с хита По, По, По

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sadvfdsvdsbvfgbfgnhg.png

Зрителите станаха свидетели на един от най-интересните епизоди на “Като две капки вода”, като участниците имаха за задача да пресъздадат образите на дуетните половинки на български изпълнители. Осмият лайф от култовото музикално риалити ни направи свидетели на невероятни изпълнения във “Нощта на българските дуети”, като някои от тях разчувстваха и вдигнаха на крака жури и публика в една от поредните красиви вечери в българския ефир.

Наско от БТР откри вечерта, като изпълнението му “Стая с лилави стени” в ролята на Дони раздвижи публиката, като Хилда Казасян призна, че за първи път на началото на формата гласът му не беше на Наско, а на Дони. Компания на Насето правиха Момчил, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, които очевидно се забавляваха на сцената и останаха очаровани от имитацията на мега хита от 90-те “Стая с лилави стени”.

Следваща на сцената се качи Християна Лоизу, която влезе в образа на Мария Илиева, а компания й прави Миро, като двойката разплакаха певицата с невероятното си изпълнение на песента “Ако утре няма днес”.

Дойде ред и на Влади Зомбори, който не пропусна да покаже защо всички го спрягат за безспорния победител този сезон, като изпълни брутално песента “По, По, По” в дует с невероятната Галена, която пее за първи път на сцената на “Като две капки вода”.

Изключително трудния образ на Азис беше сполучливо подправен от невероятния талант на Влади, който заедно с Галена оставиха без думи жури и публика. Беше ясно, че е изключително трудно някой да имитира Азис, но Зомбори се доближи доста до колоритния образ на поп-фолк певеца. Галена дори призна, че за миг се е заблудила, че е на сцената с оригинала.

“Браво бе мен, браво, как от Майкъл Джексън така лесно мина на Азис” – не скри похвалите си Фънки

Веселин Маринов също похвали Влади, а Рачков покани Галена да участва в следващия сезон на “Като две капки вода”, а тя от своя страна изрази съжаление, че България е изгубила един прекрасен певец в лицето на Влади, но пък му зрителите му се радват на актьорската кариера, така че всичко е точно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб
Next: Боядисвала съм яйцата как ли не, но със сода стават неповторими! Всичко избухва в цвят:

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.