Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Галена и Владо Зомбори като Азис взривиха жури и публика с хита По, По, По
  • Новини

Галена и Владо Зомбори като Азис взривиха жури и публика с хита По, По, По

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sadvfdsvdsbvfgbfgnhg.png

Зрителите станаха свидетели на един от най-интересните епизоди на “Като две капки вода”, като участниците имаха за задача да пресъздадат образите на дуетните половинки на български изпълнители. Осмият лайф от култовото музикално риалити ни направи свидетели на невероятни изпълнения във “Нощта на българските дуети”, като някои от тях разчувстваха и вдигнаха на крака жури и публика в една от поредните красиви вечери в българския ефир.

Наско от БТР откри вечерта, като изпълнението му “Стая с лилави стени” в ролята на Дони раздвижи публиката, като Хилда Казасян призна, че за първи път на началото на формата гласът му не беше на Наско, а на Дони. Компания на Насето правиха Момчил, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, които очевидно се забавляваха на сцената и останаха очаровани от имитацията на мега хита от 90-те “Стая с лилави стени”.

Следваща на сцената се качи Християна Лоизу, която влезе в образа на Мария Илиева, а компания й прави Миро, като двойката разплакаха певицата с невероятното си изпълнение на песента “Ако утре няма днес”.

Дойде ред и на Влади Зомбори, който не пропусна да покаже защо всички го спрягат за безспорния победител този сезон, като изпълни брутално песента “По, По, По” в дует с невероятната Галена, която пее за първи път на сцената на “Като две капки вода”.

Изключително трудния образ на Азис беше сполучливо подправен от невероятния талант на Влади, който заедно с Галена оставиха без думи жури и публика. Беше ясно, че е изключително трудно някой да имитира Азис, но Зомбори се доближи доста до колоритния образ на поп-фолк певеца. Галена дори призна, че за миг се е заблудила, че е на сцената с оригинала.

“Браво бе мен, браво, как от Майкъл Джексън така лесно мина на Азис” – не скри похвалите си Фънки

Веселин Маринов също похвали Влади, а Рачков покани Галена да участва в следващия сезон на “Като две капки вода”, а тя от своя страна изрази съжаление, че България е изгубила един прекрасен певец в лицето на Влади, но пък му зрителите му се радват на актьорската кариера, така че всичко е точно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб
Next: Боядисвала съм яйцата как ли не, но със сода стават неповторими! Всичко избухва в цвят:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.