Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Галена напусна Гласът на България! Обиди ли се, че не триумфира отново?
  • Новини

Галена напусна Гласът на България! Обиди ли се, че не триумфира отново?

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
gagaeelnlaslnsn.jpg

Всички почитатели на музикалното риалити “ Гласът на България “ си спомнят момента, когато Петя Панева грабна голямата победа миналата година, а най-щастлива от този факт бе нейната треньорка – Галена.

Този път обаче звездата на поп фолка не успя да триумфира или по-точно – да изведе свой участник до победата.

Дали това е причината Галена да се откаже от музикалното риалити предаване или тя наистина влиза в нов формат, както твърди самата тя, Hotnews.bg може само да гадае.

Не изпускай тези оферти:

За своята осемнайсетгодишна кариера дотук Галена определено има редица постижения, с които може да се похвали. Сред тях попада и треньорската корона в „Гласът на България“, принадлежала ѝ до съвсем скоро, след като в края на миналия сезон на предаването я отмъкна от трикратния ѝ носител Иван Лечев, благодарение на Петя Панева, която надви останалите претенденти за първото място в музикалната надпревара.

Дотогава, за всички осем години на екран по онова време, само една представителка на попфолк жанра бе пожънала подобен успех, включвайки се в състава на популярното жури. Става въпрос за Деси Слава, която през 2014 г. застана на сцената рамо до рамо със своята победителка Кристина Иванова. Впоследствие обаче колежката ѝ също съумя да стигне до върха, като мнозина дори очакваха, че през изминалия уикенд историята за сетен път ще докаже, че обича да се повтаря, само че не така се случи.

Преди два дни звездата на „Пайнер“ трябваше със сведена глава да се прости с короната си, преотстъпвайки я на своята съседка по стол Дара, тъй като единствената класирала се за финал участничка от отбора ѝ Жаклин Таракчи триумфира на тазгодишното родно издание на световния формат. Броени часове след претърпяната загуба изпълнителката на „Ти не си за мен“ изненада своите над шестстотин и четиридесет хиляди последователи в Инстаграм, разкривайки им, че е взела решението да освободи мястото си като съдия в шоуто, напускайки го завинаги.

Певицата написа дълъг и емоционален пост в социалната мрежа, придружен със снимка от последната ѝ вечер в ролята на ментор, за която бе облечена във великолепна златиста рокля без презрамки и дълъг шлейф, отразяваща ярките светлини на прожекторите в залата. В него тя разкри, че е настъпил мигът, в който да си вземе сбогом с продукцията.

 

„Гласът на България“ е вълнуваща емоция. За мен беше истинско удоволствие да се докосна до таланта на всички участници от последните два сезона, да работя с невероятния екип, който прави предаването, да споделя всичко това с моите любими Дара, Любо и г-н Лечев. Благодаря им за смеха, за сълзите, за музиката! Аз изпълних своята мисия — на сцената да звучат повече от нашите прекрасни български песни! Обичам да спирам, когато ми е най-хубаво, затова е време за следващия голям проект. Отбор „Галена“ завинаги ще остане в сърцето ми! Даре, Жаки, честита победа!„, пише тя, без обаче да издава конкретната причина, накарала я си тръгне от предаването.

Думите ѝ накараха много от нейните почитатели да се запитат каква ще бъде следващата спирка по професионалния ѝ път, за която тя само загатна в своята публикация. Предстои да се разбере с кого от bTV ще заместят Галена за десетия юбилеен сезон на шоуто, записванията за който вече текат, както и дали единствено на нейното кресло ще стои нов артист, който да напътства участниците, желаещи да сбъднат най-голямата си мечта, посредством таланта, с който са надарени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма радост за пенсионерите от днес
Next: Медицинска сестра почина пред очите на лекарите, докато те спорят за диагнозата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.