Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Галена напусна Гласът на България! Обиди ли се, че не триумфира отново?
  • Новини

Галена напусна Гласът на България! Обиди ли се, че не триумфира отново?

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
gagaeelnlaslnsn.jpg

Всички почитатели на музикалното риалити “ Гласът на България “ си спомнят момента, когато Петя Панева грабна голямата победа миналата година, а най-щастлива от този факт бе нейната треньорка – Галена.

Този път обаче звездата на поп фолка не успя да триумфира или по-точно – да изведе свой участник до победата.

Дали това е причината Галена да се откаже от музикалното риалити предаване или тя наистина влиза в нов формат, както твърди самата тя, Hotnews.bg може само да гадае.

Не изпускай тези оферти:

За своята осемнайсетгодишна кариера дотук Галена определено има редица постижения, с които може да се похвали. Сред тях попада и треньорската корона в „Гласът на България“, принадлежала ѝ до съвсем скоро, след като в края на миналия сезон на предаването я отмъкна от трикратния ѝ носител Иван Лечев, благодарение на Петя Панева, която надви останалите претенденти за първото място в музикалната надпревара.

Дотогава, за всички осем години на екран по онова време, само една представителка на попфолк жанра бе пожънала подобен успех, включвайки се в състава на популярното жури. Става въпрос за Деси Слава, която през 2014 г. застана на сцената рамо до рамо със своята победителка Кристина Иванова. Впоследствие обаче колежката ѝ също съумя да стигне до върха, като мнозина дори очакваха, че през изминалия уикенд историята за сетен път ще докаже, че обича да се повтаря, само че не така се случи.

Преди два дни звездата на „Пайнер“ трябваше със сведена глава да се прости с короната си, преотстъпвайки я на своята съседка по стол Дара, тъй като единствената класирала се за финал участничка от отбора ѝ Жаклин Таракчи триумфира на тазгодишното родно издание на световния формат. Броени часове след претърпяната загуба изпълнителката на „Ти не си за мен“ изненада своите над шестстотин и четиридесет хиляди последователи в Инстаграм, разкривайки им, че е взела решението да освободи мястото си като съдия в шоуто, напускайки го завинаги.

Певицата написа дълъг и емоционален пост в социалната мрежа, придружен със снимка от последната ѝ вечер в ролята на ментор, за която бе облечена във великолепна златиста рокля без презрамки и дълъг шлейф, отразяваща ярките светлини на прожекторите в залата. В него тя разкри, че е настъпил мигът, в който да си вземе сбогом с продукцията.

 

„Гласът на България“ е вълнуваща емоция. За мен беше истинско удоволствие да се докосна до таланта на всички участници от последните два сезона, да работя с невероятния екип, който прави предаването, да споделя всичко това с моите любими Дара, Любо и г-н Лечев. Благодаря им за смеха, за сълзите, за музиката! Аз изпълних своята мисия — на сцената да звучат повече от нашите прекрасни български песни! Обичам да спирам, когато ми е най-хубаво, затова е време за следващия голям проект. Отбор „Галена“ завинаги ще остане в сърцето ми! Даре, Жаки, честита победа!„, пише тя, без обаче да издава конкретната причина, накарала я си тръгне от предаването.

Думите ѝ накараха много от нейните почитатели да се запитат каква ще бъде следващата спирка по професионалния ѝ път, за която тя само загатна в своята публикация. Предстои да се разбере с кого от bTV ще заместят Галена за десетия юбилеен сезон на шоуто, записванията за който вече текат, както и дали единствено на нейното кресло ще стои нов артист, който да напътства участниците, желаещи да сбъднат най-голямата си мечта, посредством таланта, с който са надарени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма радост за пенсионерите от днес
Next: Медицинска сестра почина пред очите на лекарите, докато те спорят за диагнозата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.