Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Галин Стоянов уби жена си Ирина и дъщеря си Мария у дома
  • Новини

Галин Стоянов уби жена си Ирина и дъщеря си Мария у дома

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
ksoasmhasmhmass.png

39-годишният Галин Петров Стоянов намушкал с нож 29-годишната си съпруга Ирина и 6-годишната им дъщеря Мария в дома им в Мадрид.

След двойното престъпление се опитал да посегне на живота си, като се е намушкал няколко пъти в гърдите, шията и краката.

Настанен е в болница Puerta de Hierro в Махадаонда. Националната полиция е поела разследването, съобщава вестник El Mundo

Престъплението е извършено в 22:13 ч. в неделя. Убиецът е изпратил по WhatsApp съобщение до няколко свои познати, че е нападнал жена си и дъщеря си и че ще посегне на живота си.

Не изпускай тези оферти:

Приятелите веднага отишли в къщата, но никой не отворил. Обадили се на Националната полиция, която отишла на място и успяла да влезе в дома. В коридора на къщата са открили телата на жената и дъщеря и ранения мъж в друга стая. Жената е била с прободни рани по врата и гърдите. Момиченцето също е с няколко прободни рани.

Задържаният български гражданин няма криминално досие, потвърдиха от централата на мадридската полиция. Двойката от близо десетилетие живее в Испания, където преди шест години се появява на бял свят единствената им дъщеря Мария.

Семейството пътува често до България, където живеят техни роднини. Няма оплаквания за малтретиране в брака, въпреки че източници от полицията подозират, че може да е имало епизоди на малтретиране преди убийството.

„Ирина Спасова беше на 29 години и работеше като козметик, занимаваше се основно с маникюр.

В квартала тя беше известна с това, че често сменяше цвета на косата си. Като изключим това и бляскавите им коли — те имаха две БМВ-та — семейството се държеше на доста нисък профил в квартала. Отстрани изглеждаха като примерен брак“, твърди кварталният зеленчуков търговец.

Галин Стоянов е на 39 години, механик по професия, пише „Труд“. „Той беше много добър човек. Винаги се е отнасял добре с нас. Не разбирам какво може да се е случило”, казва семеен приятел. „Никога не бих могъл да си представя нещо подобно да се случи.“

Източник: вестник Труд

Още криминални новини:

Сириецът, избягал от затвора в Стара Загора, е брат на заловения в Пловдив Масуд Абдо, въртял канал за трафик на мигранти, твърди trafficnews.bg.

Той беше арестуван преди 2 месеца при специализирана операция на пловдивската полиция. 30-годишният Масуд е бил ръководител на канала, като прокуратурата даде информация, че по него е минал бургаският автобус, който катастрофира и уби двама полицаи.

Масуд Абдо е сирийски гражданин, който законно пребиваваше в България. Сега той е с повдигнато обвинение и спрямо него беше взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Междувременно медията ни научи, че избягалият затворник от Стара Загора, чийто име все още е неизвестно, е роден брат на Масуд. Беглецът Абдо е с една година по-голям от брат си и също е излежавал присъда за трафик на мигранти в затворническото общежитие от открит тип към затвора.

Той е притежавал българско гражданство, а дни преди да избяга е бил на дело в София, където е разбрал, че го грозят още присъди за подобна дейност. Вероятно това е мотивът му за бягството. Лишеният от свобода не се е върнал в общежитието, след като е бил на работа на външен обект.

Той все още е в неизвестност и е обявен за общодържавно издирване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова прогноза за времето. Сняг в София
Next: Убит е полицай Петър Бъчваров на 35 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.