Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гардиън: Появиха се сериозни съмнения за психическото здраве на Путин
  • Новини

Гардиън: Появиха се сериозни съмнения за психическото здраве на Путин

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
ptuininzidrave.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Все повече анализатори смятат, че навършващият тази година 70 години Путин не се ръководи от рационален план, а е лабилен психически и е тласкан от лични емоции, породени от изолацията, в която живее, а вероятно и от напредването на възрастта.

Никога досега в човешката историята един единствен човек не е концентрирал еднолично в себе си толкова много власт, ресурси, пари и най-лошото – оръжия за масово унищожение. Русия не е страна с демократични ценности сред населението и тя няма умения по мирен път да сменя управляващите, които преяждат с власт и се самозабравят в свой собствен свят от ласкатели и използвачи.

Колко точно опасен за света е Путин нашето поколение ще разбере по-трудния начин, а руснаците също.

Различната ценностна система на населението в Русия, която е една най-разнородните етнически и верски страни в света, не може да бъде винена. Така или иначе могъществото на Путин не би било възможно без финансирането му от Запад с долари и евро. Неговото съществуване, мощ и съмнително вече психическо състояние нямаще да се случи без откритото съучастие на т.нар. Запад, който от десетилетия го залива него и кръжеца от подчинени ултрабогати олигарси с милиарди долари за единственото ценно нещо, което Русия може да предложи на пазара – газа от природните си недра.

Запада хем въртеше бизнес лично с него и олигарсите му, хем му се четкаше и ухажваще за някое евро по-надолу на газта, хем дори му се надсмиваше и неглижираше на моменти, а в същото време много от западните политически лидери по света му завиждаха за безконтролната еднолична власт с контролирани държавни медии и без реална политическа опозиция. А в един момент дойде и страхът от състоянието му! Сега Путин води войни с милиардите евро, получени от Запада срещу газ.

Съвремената ултрабогата руска аристокрация – олигархията пък връща тези милиарди пак на т.нар. Запад, купувайки огромни яхти, дворци в най-скъпите курорти, автомобили, самолети, футболни отбори, диаманти и т.н.

Обикновените руснаци, които са със средна продължителност на живота от 59 години при мъжете и средна пенсия от 300 – 400 лева, разбира се, са надраснали нивото на крепостното робство от по-миналия век, но пропагандната машина ги облъчва денонощно с национализъм, история, внушаваща до маниакалност величието им, заслужено от саможертвата на предците им, както и вечната външна опасност, която заплашва Кремъл и всичко това, съчетано с религиозна доктрина, която определя, че Царят е Бог на Земята, а царят е Путин. Дали и самият Путин вече не вярва, че е Бог?

Ето какво пише британският Гардиън в превод от днес.бг:

Решението за нахлуване в Украйна предизвиква въпроси за „усещането за реалност“ на Владимир Путин“.

Решението на руския президент да започне катастрофична война в центъра на Европа в съчетание с явната странност на неговите неотдавнашни изяви предизвика на Запад въпроси за психическата устойчивост на лидера на страната с 6 000 ядрени бойни глави.

69-годишният руски президент, чиято склонност към изолация беше засилена от мерките за сигурност срещу коронавируса, изглежда все по-откъснат от съвременния свят, предпочитайки да дълбае в историята и да подхранва личния си стремеж към величие.
Вестникът цитира френския президент Еманюел Макрон, който се познава с Путин отдавна.

През лятото на 2017 г. Макрон вози Путин из градините на двореца Версай на малка електрическа количка за голф, а следващото лято го приветства в резиденцията си на средиземноморския бряг, където Путин пристигна с вертолет с букет цветя и прави комплименти за тена на семейство Макрон.

След последните 5-часови преговори на Макрон с руския лидер в Москва от двете страни на 5-метрова маса, той каза пред журналисти – „напрежението беше осезаемо“.

По думите на Макрон това не е бил онзи Путин, с когото за последно се е срещал в Елисейския дворец през 2019 г.

Евродепутатът Бернар Гета каза на сутринта след началото на военното нахлуване пред радио „Франс ентер“: „Мисля, че този човек губи чувството си за реалност, меко казано“.

На уточняващ въпрос дали това означава, че той смята, че Путин е „полудял“, Гета отговори: „Да“.

Милош Земан – президентът на Чехия, който от дълго време е един от най-твърдите привърженици на Владимир Путин, след нахлуването в Украйна нарече Путин „луд“.

„Всички наши наблюдатели, които следят Русия, смятат, че той все повече се плъзга към деспотично мислене“, каза още един европейски дипломат.

По оценка на федерацията на американските учени Русия има 5 997 ядрени бойни глави. Това е повече от САЩ – нейния главен съперник в тази област.

Путин често споменава огромния арсенал, включително и когато говореше за началото на военната операция в Донбас.

Експерти казаха пред „Гардиън“, че се безпокоят, че това оръжие е в непосредствена близост до хора, които могат неправилно да интерпретират действията на другите.

Както и президентът на САЩ, и президентът на Русия има достъп до „ядреното куфарче“ с кода за изстрелване на ядрено оръжие. Но един човек не може просто да натисне копчето – това може да се направи в присъствието и със съгласието на министъра на отбраната и началника на щаба на армията.

Но в случая с Путин вече не е ясно може ли някой да го възпре, пише изданието, цитирано от Би Би Си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Борисов сензационно: Ако бях аз на власт, война в Украйна нямаше да има. Ето защо
Next: Ванга предрекла войната: Тези дни ще са съдбовни за човечеството!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.