Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гаф на БТВ: Цънцарова направи странен знак за оператора и всички онемяха
  • Новини

Гаф на БТВ: Цънцарова направи странен знак за оператора и всички онемяха

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
csadsfsdcccscsd.png

 

Угрижен и леко песимистичен беше водещият на сутрешния блок на bTV Златимир Йочев.

Той празнува на деня, в който се почита Св. Лука и е ден на художниците, но заедно с това у нас се честна и паметта на Св. Злата Мъгленска.

Затова и в България е имен ден на всички, които имат „злато“ в името си.

 

След като имаше доста емоционален рожден ден в ефир наскоро, Златимир Йочев си призна, че просто не може да се зарадва, че е именик.

Едната причина са злокобните новини, идващи от Близкия Изток, видя Вихрогон.бг.

Далеч на втори план, но все така дразнеща за родолюбеца Йочев, е и поредната срамна загуба на националния ни отбор по футбол, този пък от Албания.

 

 

Спортният журналист Митко Тасев и водещия с лека досада развяха в ефир поредните смазващи заглавия в спортната преса.

Те се обединиха около мнението, че какъвто и треньор да поеме отбора, с тези футболисти с него няма никаква надежда са успех.

Йочев подчерта, че вече цяла година футболните на национали нямат победа и това говори достатъчно.

Затова е добре държавата да насочи подкрепата си за други спортове, коментираха Тасев и Златев.

 

Колегите се опитаха да ободрят Йочев с кадри от първия сняг, дошъл като по поръчка по високите върхове на празника му.

Синоптичката Стаси Цалова обаче охлади ентусиазма им, като уточни, че всъщност това е по-скоро четвъртия или петия сняг за този сезон на Мусала.

 

Ограничиха до минимум импровизациите на Цънцарова

В крайна сметка Злати леко се ободри и използва ефира да поздрави баба си с рождения ѝден.

„Тя става на 92“, каза с много топлина в гласа водещият.

Новинарката Виктория Готева – Димитрова пък добави, че нейната майка е именичка и атмосферата в „Тази сутрин“ поне леко се оживи.

 

На този фон лек гаф показа случайно важен кадър на Мария Цънцарова, екранната половинка на Йочев. Напоследък нейните коментари са проблем за предаването.

Цънцарова някак си винаги успява да каже това, което не трябва.

Когато пък мълчи, тя прави всевъзможни кисели физиономии.

Затова и Мария явно показва на операторите и редакторите кога ще говори и кога ще мълчи, както стана ясно при завъртането на камерите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям празник е! Почитаме най-великия български светец, извършил много чудеса
Next: Безпрецедентен предизборен скандал в ефира на БНТ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.