Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гаф на Ники Кънчев на старта на Стани богат по БТВ
  • Новини

Гаф на Ники Кънчев на старта на Стани богат по БТВ

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
sdfvsdkbkdkbgfbkfgbgf.png

Ники Кънчев се завърна като водещ на „Стани богат“ по БТВ.

Зрителите обаче окачествяват поведението му като твърде самонадеяно и дори надуто.

Той нито веднъж не спомена предния водещ Михаил Билалов и през цялото време завърташе разговора около собствената си личност.

Дали това е гаф или просто продуцентите са решили, че вече нищо не трябва да напомня за Билалов, не е ясно.

Нещо друго направи впечатление в поведението на Кънчев.

 

Стартира новият сезон на „Стани богат“ начело с новия водещ Ники Кънчев. Първото издание бе благотворително и гост-звезди опитаха да спечелят прилична сума за добра кауза.

Очите на зрителите обаче бяха вперени в Ники Кънчев, неговото завръщане предизвика любопитството, как след толкова години и след като предшественика му Билалов бе наистина много харесван той ще се справи. Лека нервност прозираше в поведението му, която опита да тушира с повече говорене от необходимото и това не остана незабелязано.

 

Много, прекалено много говори водещият, дори не дава възможност на участниците да мислят. Прекалено възбудено се държи, сигурно причината е връщането му в предаването. Чак е дразнещ. Не зная какво му харесвате ? Биллов беше далеч по-приятен, спокоен.

 

Поостарял е Ники Кънчев, липсва му увереността и излъчването което имаше!

Доста самохвално и надуто встъпително слово направи снощи Ники Кънчев. Никаква колигиалност към предишния водещ, който не само не му отстъпва, но и го превъзхожда с интелект, ерудиция, знания, спокойно водене и тънък хумор. Ники да не би да смята, че само него сме чакали. Сезоните с Билалов бяха на висота. Ще ми липсва много.

 

Наистина редно бе да спомене поне за предшественика си, да каже две мили думи, да сниши малко излишното самочувствие, а не да изтъква колко е бил велик преди години. Това не направи добро впечатление дори у тези, които го очакваха с нетърпение.

Добре, че са зрителите и фенове на тази велика игра да окажат нужното внимание и на предишния водещ.

И Билалов също много добре водеше. Радвам се ,че има умни хора в нашата страна. Предаването го гледам отдавна и много ми харесва.

Не правите разлика, че това е първо предаване с известни участници и благотворителна цел. Това е причината.

 

Ники Кънчев си беше емблема на това предаване! ????
Радвам се, че ще го гледам на екрана и то отново в този формат! ????
Беше ми малко трудно в началото да свикна с Мишо Билалов, но постепенно се „привързах“ към чувството му за хумор, смеха и закачките, с които успяваше да разчупи атмосферата на играта.
Ще ми липсва този талантлив и неподправен актьор! ☺️
Пожелавам успех и на двамата в новите им проекти и начинания!
????????✨
В крайна сметка те правят всичко това за нас – зрителите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави побесня и отсече: Брутално, жестоко и нечовешко!
Next: Зодиите, които ще започнат нов живот след 20 февруари 2024

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.