Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГДБОП с извънредно предупреждение за голяма измама с банковите ви карти
  • Новини

ГДБОП с извънредно предупреждение за голяма измама с банковите ви карти

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
gdddaboasb.jpg

Снимка: Pexels

ГДБОП предупреди за нов вид измама с банкови карти. Мнимите търговци, които източват банкови карти, използвайки сайтове за онлайн обяви, са част от международна хакерска група.

Това показват разследвания. От ГДБП разкрита, че получават десетски сигнали от потърпевши потребители, съобщава БНТ.

Оказва се обаче, че до хакерите е почти невъзможно да си стигне, тъй като откраднатите пари се препират през различни престъпни групи и множество банкови преводи.

Не изпускай тези оферти:

При опит да продаде бронята на автомобила си в един от най-големите сайтове за безплатни обяви този потребител попада в капана на измамниците.

Мнимият купувач се представя за жена и настоява уговорките да се правят в чат на мобилно приложение. Купувачът настоятелно държи да плати през онлайн система на известна куриерска фирма.

,,Няма нищо трудно. Изпращам ти линк и отиваш най-долу на екрана, натискаш бутона за получаване на пари и посочваш картата си за получаване на пари“.

Следват подробни инструкции как работи системата на куриерската фирма, където трябва да се въведат данните на дебитната карта на продавача.

„Някои от жертвите остават без три, пет, седем хиляди лева“, коментира комисар Владимир Димитров – началник на отдел „Киберпрестъпност“ ГДБОП.

,,Това е международна група от хакери. Нямаме данни български граждани да участват в подобни престъпления“, заяви комисар Владимир Димитров – началник на отдел „Киберпрестъпност“ ГДБОП.

Схемата започва да навлиза у нас преди две години, когато заради пандемията рязко се повишава интересът към онлайн търговията.

„Измамниците са много креативни, много опитни, много изкъсо ни държат и следят всяка наша стъпка. Тези хора изключително добре репликират това, което правят платформите. Това е глобален проблем, не се случва само в България“, заяви Вяра Мишева – проект мениджър.

Тактиката на измамниците е да изкарат потребителите извън официалния сайт за обяви. Разговорът започва с въпроси за артикула като симулират голям интерес. Използват само чат комуникация. Повечето съобщения са на развален български, тъй като използват програми за превод.

„Те са психолози. Знаят как да завъртат разговора, знаят как да повишат вълнението в продавача за потенциалната покупка, знаят как да му задържат интереса и да повишат доверието, че той реално има интерес към неговата стока и иска да му даде пари“, заяви Вяра Мишева – проект мениджър.

Разследвания на ГДБОП показват, че прикриването на следите е организирано на високо ниво. Парите се препират с посредници чрез множество банкови транзакции. Понякога си инвестират в луксозни стоки или криптовалути. За да не могат да бъдат проследени използват уязвимости в телекомуникационните услуги. Номерата, от които пишат съобщения са предварително подбрани.

„Избират телефонни номера, които нямат инсталирано приложение, дали ще е ,,Viber“ или ,,WhatsUp“ или някакво друго. Много често жертвите звънят на тези телефонни номера и отсреща вдигат хора, които нямат нищо общо със случая.

Просто техният телефонен номер е използван. Използвана е тази уязвимост да получат смс кода, за да си активират хакерите „Viber“ приложението на чужд телефонен номер“, заяви комисар Владимир Димитров – началник на отдел „Киберпрестъпност“ ГДБОП.

При евентуална измама експертите съветват да бъде запазена цялата комуникация под формата на линкове и телефонни номера, за да може да се блокира по-бързо дейността на измамниците и да започне разследване.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откpaднaх peцeптaтa oт eднa пpиятeлкa, мaлкo мe e cpaм дa cи пpизнaя, нo тoлкoвa ca вкуcни, чe нe мoжaх дa нe нaдникнa в тeфтepa й
Next: Наш град стана Малкия Одрин, всичко евтиния и на ръка разстояние! В Румъния се роди новата хит пазар дестинация

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.